"Изкуството е там, където се вярва. Там, където душата и сърцето са едно, независимо до каква степен можеш да владееш това пространство. Професионалистите могат да го владеят, а любителите - театрали му се отдават безкористно до края, затова им се прекланям".

Така обобщи впечатленията си от изявите на аматьорите от 19-те театрални трупи от 5 държави, които взеха участие в 14-то издание на международния фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира в Тополовград, председателят на журито от професионални актьори Велко Кънев


- Г-н Кънев, каква е разликата в изпълненията на театралите - аматьори от тази на професионалистите? Амбицията ли?

- За втори път съм председател на журито на един изключително любопитен фестивал. Форумът на комедийните спектакли и пантомима в Тополовград е очарователно събитие, с изключително бляскава организация от страна на местната управа и читалището, които са пример как една малка община може да се справи с организацията на голям форум.

Няма разлика, има обаяние - на всички десетки хора от цяла България и другите държави, които през 6-те фестивални дни изпълваха сцената на читалището с една мечта - да бъдат в изкуството. Това са хора, които са далеч от професионалната съдба на нас- отдалите се на театъра. Тава са хора от различни професии, на различна възраст, които нямат нищо общо с професионалните стъпки, по които минава един актьор, но те са заразителни и са пример с изключителната си всеотдайност и любов, която не може да се опише с думи.

Никога няма да забравя ръцете на една възрастна актриса, казвам направо актриса, не аматьорка или любителка. Една вечер тя ми показа напуканите си ръце, с които обрабова 20 декара земя, за да изкарава прехраната си, и ми разкри душата си, с която обича театъра. Тя е на 70 години, а от 40 е на сцената със състава на читалището в град Алфатар.

Трогна ме до мозъка на костите, защото тя изрази за секунда това, което може да се види за една седмица всяка година в средата на май в Тополовград-една безкрайна любов на едни обикновени хора, отдадени безкористно на магията театър.
Всеки ден по време на феста те доказваха, че не е необходимо да търсим професионализма, не е необходимо да изискваме така, както изискваме от професионалния театър, по-важното е да се оцени моженето и всеотдайността.
И тази година имахме много силно представяне не само от българските трупи, но и от съставите от чужбина. Направи много силно участие формацията от Турция. Въздействащо представление наблюдавахме и на тетаралите от съседна Гръция. Заслужава си усилията на общината да прави този форум заради хората, които идваха всяка вечер и превземаха залата в местното читалище. Защото ние трябва да доказваме, че театърът пътува, че театърът не спира и дес, че всъщност, театърът е въпреки всичко.

- Дали някои от аматьорите могат да стигнат един ден нивото да играят като професионалисти?

-Всъщност това няма никакво значение. Аз не разсъждавам така. Има много млади хора, които вероятно ще опитат професионалното поприще, на тях пожелавам успех, Има и такива, които просто допринасят за очарованието на подобни като този форум в Тополовград. И на тях стискам палци.

Не искам да слагам разграничителна линия между поколенията, между професионал и любител, защото изкуството е там, където се вярва. Там където душата и сърцето са едно...