За един час парламентът прие на второ четене касаещия медиите закон, чийто основен вносител е депутатът от ДПС и бизнесмен Делян Пеевски. Промените, които задължават печатните, електронните и онлайн медии да посочват на сайтовете си информация за действителния си собственик и да декларират полученото финансиране за предходната година, бяха одобрявани от мнозинство от над 90 народни представители, при 2-3 гласа "против" и няколко "въздържал се". Гласуването по парламентарни групи не бе показвано на екраните за медиите.

На първо четене законопроектът бе подкрепен от депутатите от ГЕРБ, ДПС и "Обединени патриоти", а миналата седмица във водещата парламентарна комисия по култура и медии депутатите от всички партии приеха единодушно всички предложения на второ гласуване за 5 минути.

Критики към предложенията се чуха само от парламентарната група на "БСП за България", а основен говорител бе социалистът Антон Кутев. Основният вносител Делян Пеевски не бе в парламента, но законопроектът бе защитаван от другите вносители Йордан Цонев и Велислава Кръстева.

Пиар за Пеевски или за България

Зам.-председателят на парламентарната група на "БСП за България" Антон Кутев обяви, че промените са в правилната посока, но според него няма да се стигне до действително изсветляване на собствеността и финансирането на медиите. Той критикува, че не се дава определение за фактически контрол над медиите.

"Знаете, че Сашо Дончев и "Овъргаз" имат вестник. Не говоря за Делян Пеевски - сигурно има медии и там положението е същото. Ако Сашо Дончев получава пари от държавата и през реклами финансира собствения си вестник, тук ще излезе ли това нещо? Ще излезе само информацията, че еди коя си фирма е имала договор за реклама. Как медиите зависят от властта - няма да стане ясно", обяви Антон Кутев. Според него целта на закона била друга.

"Целта е да се осветли определен собственик на медии, който очевидно иска да докаже, че не е монополист. Всеки нормален прочит на тая работа казва, че той не е монополист, и не виждам защо този медиен трик трябва да минава през законодателството. За първи път пиар акция се прави през законодателството", каза още Антон Кутев.

След разрива с банкера Цветан Василев и фалита на КТБ Делян Пеевски постепенно разкри собствеността си в няколко медии (преди това част от тях бяха собственост на майка му и бяха придобити със заеми от КТБ) - "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач", "Борба". През октомври депутатът от ДПС обяви, че ще прехвърли медийния си бизнес на фондация, но ще помага материално.

В отговор на Кутев депутатът от ДПС Йордан Цонев обясни, че законопроектът е смел и решителен опит за изсветляване на собствениците на медии. За пореден път той критикува класацията за свободата на словото на "Репортери без граници", която според него представяла България на незаслужено място до слабо развити страни. След като спомена класация на неправителствена организация от кръга "Сорос", депутатът от ДПС обяви, че не може да гледа как се пишат доклади с "абсолютно неверни твърдения" и че законът е опит за промяна.

"Той (законопроектът - бел. авт.) не е опит за пиар акция на едно лице, а е опит за пиар акция на България. Не може да се правят класации, които категорично не отговарят на свободата на словото в България", обяви Йордан Цонев. Той каза още, че нямал против "Репортери без граници", а тези, които изпълнявали тази задача в България. "Защото те са от един и същи политико-медиен бизнес кръг. И те клепат България, защото ние като законодатели не сме сложили ясни правила да се вижда кой кое в българската медийна среда", обяви още депутатът от ДПС. В отговор Кутев му каза, че ще му се извини, ако след този закон се подобри мястото на България в класацията на "Репортери без граници", но обяви, че се съмнява.

Какво предвиждат промените

Промените са в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, който вече се казва Закон за задължително депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги.

Доставчиците на медийни услуги, в т.ч. печатни, електронни и онлайн медии, трябва да посочват на сайтовете си информация за действителния си собственик, както и дали това е лице, заемащо публична длъжност, и дали има влязла в сила присъда спрямо него. Предвижда се да се декларира и лицето, което фактически контролира съдържанието на медийната услуга и редакционната политика, ако то е различно от собственика. При промяна на собствеността тя трябва да се декларира в срок от 7 дни.

С приетите текстове се задължават доставчиците на медийни услуги, в т.ч. печатни, електронни и онлайн медии, да декларират до 30 юни всяко получено финансиране в предходната календарна година, в т.ч. заеми и банкови кредити, както и безвъзмездно получаване на парични средства и имущество. Предвижда се да се декларират размерът на финансирането, основанието за предоставянето му, както и данни за лицето, което го е предоставило.

В декларацията да се посочва стойността на всички договори, сключени в предходната година с държавни и общински учреждения и дружества с такова участие, с политически партии, в резултат на обществени поръчки, както и рекламни договори с лица, осъществяващи дейност, подлежаща на регулация. Изисква се да се обявяват и договорите по европейските фондове.

Декларациите се предвижда да се подават в Министерството на културата и публикуват в регистър, който трябва да бъде създаден до една година след влизането в сила на закона и да бъде достъпен онлайн. При забавяне, неподаване на декларация или обявяване на неверни данни се предвижда санкция от 10 до 15 хил. лева. Глобата за повторно нарушение е от 20 до 30 хил. лева. Актове за установяване на нарушенията се установяват от длъжностни лица в Министерството на културата. При невъзможност извършителят да бъде установен министърът на културата изисква съдействие от Министерството на вътрешните работи.

Разпространителите на печатни издания ще трябва да декларират в Министерството на културата действителния си собственик, както и броя на обекти за продажба на дребно. Ако последните са 1/3 от всички обекти, ще се праща информация в Комисията за защита на конкуренцията. Санкциите за неподаване на декларация и невярна информация ще са от 10 до 15 хил. лева за първо и от 20 до 30 хил. лева за повторно нарушение.