Свързаните с домашното насилие промени в Наказателния кодекс, които предлага председателят на парламента Цвета Караянчева, няма да допринесат за борбата с насилието над жени. Това мнение изрази Леа Вайсова, университетски преподавател в предаването „Преди всички“ на „Хоризонт“.
„Непрекъснато трябва да говорим за случаите с насилие над жени, защото имаме такъв проблем, а това се отрича“, каза преподавателката по социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, която е претърпяла такова насилие.
Тя призова жените да споделят: „Много е важно такива ситуации, в които жените сме се почувствали унижени по един или друг начин, да придобиват гласност и да им се обръща внимание“.
„НеСиСама“ е българският аналог на световното движение „Me too“.
Според Вайсова „това, което в момента се случва, е, че действително се разгръща нещо като женско движение“.
„Надявам се то наистина да придобива сила. Почти съм убедена, че ще бъдем свидетели съвсем скоро на появата му, т.е. то ще започне да се превръща във фактор. Виждам, че много жени говорят не само във Фейсбук, но и по телевизията. Убедена съм, че вече много жени разговарят и в семействата си по тези проблеми. Почти съм сигурна, че вече тече такъв процес. Това, което мисля, че непосредствено в момента може да го покаже публично, че се случва, е присъствието на хора на протеста на 26 ноември от 18 ч., който е срещу насилието срещу жени“, каза тя.
Според Леа Вайсова притеснителното в законопроекта е, че отпада съставът, който твърди, че има престъпления, чийто мотив е полът на жертвата.
„Макар и в момента Цвета Караянчева да говори и да настоява, че се бори срещу насилието над жени, фактически ако една жена е преживяла насилие и се чувства именно насилена поради това, че е жена – тя не може да заведе такова дело, защото се отрича, че съществува мотив, базиран на пола на жертвата. Това е огромен проблем“.
Вайсова подчерта, че от една страна ГЕРБ има за цел да лавира пред международната общност и да показва, че работи по проблема, а от друга страна се опитва да угоди на консервативните нагласи в обществото.
Правозащитникът и главен редактор на „Маргиналия“ Юлияна Методиева изказа опасението си, че „малко сме закъснели“ с движението.
„Брандовете на много продукти, използващи жената като примамка, вече са развили една търпимост към сексизма. Това смятам, че е резултат не толкова на консервативната природа на нашето общество, но сексизмът е нещо друго. Призовавам, когато видим подобна реклама, която директно отвежда жената в полето на съблазънта и продажбата й през този продукт, да се сигнализира. Това е дискриминация по полов признак“, каза тя.
Методиева вече е сигнализирала столичния кмет и Комисията по дискриминация за такава реклама.