Бразилия завива рязко надясно. Новият президент Болсонаро вижда военните в нова роля – като спасители на морала и семейните ценности. Някои се опасяват от нова военна диктатура. Белези за това има достатъчно.
Бразилия, която е четвъртата по-големина демокрация в света, от януари ще се управлява от военни. Президентът Болсонаро е бивш офицер от десантните войски, вицепрезидентът Хамилтън Мурао е пенсиониран генерал. Очаква се половината от кабинета да се състои от военни. Някои наблюдатели говорят дори за „военно правителство".
„Никой не мисли за някакви военни интервенции и авторитаризъм. В правителството са събрани хора, чиито качества дълго бяха пренебрегвани. Никой не познава Бразилия по-добре от нас. Разумно е да се използват знанията на военните", заяви генерал Аугусто Хелено пред вестник "O Globo".
В средата на 1980-те години Бразилия се отърси от 21-годишната военна диктатура и тръгна по демократичен път. Оттогава насам всички правителства постоянно подчертават гражданския характер на властта. Армията беше подчинена на цивилен министър на отбраната. След изборната победа на Болсонаро обаче военните настъпват по всички фронтове. Посланието на Болсонаро е категорично: Военните са призвани да преодолеят тройната криза от икономически упадък, разрастващо се насилие и широка корупция, предизвикана от прогнилата партийна демокрация.
Откакто Болсонаро навлезе в политиката в началото на 1990-те години, той защитава диктатурата и нейните бивши палачи, които той смята за герои. "Времето на диктатурата никога не бе осмислено. Затова днес тя отново се оказва приемлива за обществото", казва политологът Оливер Щюнкел в разговор с ДВ. "Въоръжените сили се възприемат като гарант за реда", допълва той. По данни на социологическия институт Datafolha, 78 процента от бразилците имат доверие на армията. На второ място в скалата на одобрение е Върховният съд с 57 процента, следван от парламента и политическите партии, които имат съответно по 31 процента.
Военни и в училищата?
Самият Болсонаро казва, че в страната има и криза на морала. Според него липсват уважение към институциите, любов към родината и традиционните семейни ценности.
Военните се активизират във всичките тези сфери. Постоянно нараства броят на ръководените от тях държавни училища. Навсякъде ще бъде въведено обучение по граждански дълг и морал.
Предвижда се и преработка на учебниците по история, за да бъде представена гледната точка на военните за извършения от тях преврат през 1964 година. Председателят на Върховния съд Диас Тофоли вече заяви, че предпочита вместо за „преврат“, да се говори за "движението от 1964-та". Учениците в Бразилия очевидно ще трябва да се съобразяват вече с тази промяна.
„Много офицери се смятаха за спасители на родината. Те имат месианската визия, че трябва да защитават и спасяват обществото. Други военни пък смятат да изместят политическите партии, за да защитават определени икономически интереси, свързани най-вече с оръжейната индустрия. Тези хора вярват, че е настъпил моментът да окупират държавния апарат“, твърди капитан Робсън Родригес да Силва, който до 2016 беше заместник-командващ на военизираната местна полиция в Рио де Жанейро.
Армията в нова роля
Тези радикални военни сили срещат подкрепа и сред депутатите в Конгреса. Там се чуват искания да се легализира въоръжаването на гражданите, както и да се освободят от наказателна отговорност полицаите и военните, които са застреляли бандити. „Висшето армейско ръководство не е особено очаровано от нарастващата политическа роля, която му е отредена сега“, пише вестник "Folha dе S. Paulo". Военните се опасяват, че евентуален провал на правителството на Болсонаро ще съсипе реномето им. Говори се, че Болсонаро възнамерява да смени колебливото военно ръководство в началото на идната година.
Следващият стрес-тест за правителството ще бъде предстоящата пенсионна реформа. Новият министър на икономиката Пауло Гуедес възнамерява да ореже пенсиите на военните заради рекордния дефицит в пенсионната военна каса. В понеделник обаче Болсонаро заяви, че ще направи изключения за военните и полицаите. Неспокойствие цари и сред населението. Последните анкети от октомври показват, че половината от населението се страхува от нова военна диктатура. 31% от анкетираните смятат, че има особено голяма опасност военните отново да превземат властта.
