Градският пейзаж на Хюстън е допринесъл пряко за проливните дъждове и смъртоносните наводнения по време на урагана Харви през август 2017 г., според изследователите от Принстън и Университета в Айова. Според изследването, публикувано в Nature, рискът от екстремни наводнения по време на урагана е бил 21 пъти по-голям поради урбанизацията.
Изследователите използват компютърни модели и данни за времето и пресъздават урагана Харви. Те сравняват общите валежи при натрупани градски отпадъци с общите валежи без натрупване в градовете. Резултатите показват, че човешкото развитие е помогнало за създаването на по-влажен ураган - този, който валя в продължение на четири дни и предизвика сериозни наводнения, с по-високи пикове на наводненията и по-големи цялостни щети.
Резултатите подчертават човешката роля при екстремни метеорологични събития, както и необходимостта градското и крайградското планиране да отчитат риска от урагани, подготовката за поражения и възстановяване след урагани, твърдят авторите. Изследването също така подчертава, че трябва да бъде разбрано утежняващото влияние на човека за валежите и наводненията, причинени от урбанизацията и изменението на климата.
"Хората са повлияли както на климата, чрез емисиите на парникови газове, така и на местната околна среда около Хюстън чрез урбанизацията по начин, който според нас може да е повлиял валежите и наводненията от Харви", каза съавторът Габриел Веки, професор по приложни науки в Принстън и Института по природни науки в Принстън..
Изследователите установяват, че тъй като градският център на Хюстън е израснал нагоре и навън, рискът от наводнения е променен и има по-голям риск от по-високи пикове на наводнения и по-сериозни и опасни наводнения като цяло. Тъй като са се появили мили непромокаеми тротоари и улици в града, обилните валежи не са могли да се попият в земята.
Голяма част от научния анализ на ураганите през 2017 г., се фокусира върху ролята на климата. включително глобалното затопляне на планетата, за физическата сила на урагана и общото количество валежи. Изследователите от Принстън и Айова решили да предприемат различен подход и да разгледат възможната роля на урбанизацията.
Изследователите експериментират с различни компютърни модели, за да симулират дъждовете на урагана Харви в Хюстън, като първо разглеждат общите валежи с актуалния градски профил на града, след това валежите за същия географски район, но с открити полета и култури вместо улици и небостъргачи. Те установяват, че извънградските райони са получили значително по-малко валежи и че валежите са се различавали значително от тези в градовете.
Причината е, че "неравностите на повърхността", дължащи се на човешки структури, създава "ефект на плъзгане" на ураганите. Този ефект възниква, когато високите ветрове удрят високи сгради, създавайки триене. В случая с урагана Харви ветровете преместват топлия повърхностен въздух навътре в атмосферата, като по този начин създават оптимална ситуация за образуване на облаци и валежи.
"Когато ураганът Харви влетя в Хюстън, буквално се хвана за високите небостъргачи и кули на града", каза Габриеле Виярини, доцент по гражданско и екологично инженерство и директор на IIHR. "Триенето, причинено от силните ветрове, връхлитащи високите сгради, създаде плъзгащ ефект, който повлия на движението на въздуха и топлината и доведе до оптимални условия за валежи".
Използвайки статистически модели, изследователите разглеждат и годишните промени в пиковете на наводненията и ги сравняват с количествата на валежите и нарастването на населението, което е предпоставка за урбанизация. Те сравняват тези резултати с върховете на наводненията от 50-те години на миналия век - период, който предшества градското развитие в Хюстън, и отново се натъкват на връзка между градския растеж и увеличения риск от наводнения.
"Урбанизацията обикновено се свързва със значително намаляване на проникването на бури/вода", каза Виларини. Хюстън е впечатлява с големия бум, един от най-големите в развитието на градовете в историята на САЩ. Това е довело до възникването на огромни площи - улици, тротоари и сгради, които за водонепропускливи и така урбанизираната територия се е оказала неспособна да изпълни основната мисия на урбанизацията. Обратно - допринесла е за по тежки поражения при бурята и наводненията, в случая с урагана Харви.
Харви бе от 4 степен и причини щети за 125 милиарда долара, като уби 68 души.
