През последната седмица Кърджали се тресе от протести. Стотици жители на Столицата на Източните Родопи блокираха шосета с автомобилите си. Протестите стават все по-масови. Те са едни от най-значимите в страната. Освен срещу високите цени на горивата и на застраховките „Гражданска отговорност“ жители на Кърджали без разлика от етнос и религия настояват за смяна на политическата система. Искат в парламента хора с чисто минало. Искат правителство от компетентни. Искат оставка на кабинета „Борисов“-3.
Желанието за предсрочни парламентарни избори отдавна се афишира в Кърджалийско от партията хегемон в областта ДПС. Непрекъснато се тиражира мълвата, че всеки момент консервативната коалиция на ГЕРБ и Обединените патриоти ще падне. Нещо повече зам. -председателят на ДПС и кмет на Община Кърджали инж. Хасан Азис поведе кметовете на населени места на мълчалив протест срещу нередовното снабдяване на селата с дърва за огрев. Общинският лидер на партията и зам. -кмет Мюмюн Али, бе категоричен, че със заявления и предимство се дават дърва на активисти на партия ДОСТ и даде за пример с. Скалище.
Протестите се подкрепят и от централата на Движението. Зам. -председателката на Народното събрание д-р Нигяр Джафер подчерта за БНР, че партията стои зад исканията на протестиращите и дори има декларация за това.
Въпросът, който си задават анализаторите е ще поведе ли ДПС протестите в смесените райони срещу кабинета „Борисов“-3. Основания за това има. След годишната среща на актива на ДПС на 26. 10. 2018 г. председателят на партията Мустафа Карадайъ даде ултиматум на премиерът Борисов. Той заяви в Народното събрание: Или оставка на Валери Симеонов или оставка на цялото правителство или позорът ще е за всички, за цялата страна. Участието на националистите вреди на цялата страна. Основна отговорност носи ГЕРБ, категоричен бе Карадайъ.
Днес има единомислие, че ултиматумът на Карадайъ е основна причина за оттеглянето на вицепремиера Валери Симеонов.
Това обаче не спря Карадайъ. На страницата си във Фейсбук той написа, че е разтревожен за ситуацията в страната. Че оставката е закъсняла и не променя нищо. Че ДПС си запазва свобода на действие. Според него в България царува социално неравенство и липсва справедливост.
Ще се промени ли ДПС кардинално след „Ерата Доган“. Ще се превърне ли тя от системна в антисистемна партия. Понятието „антисистемна партия“ е въведено през 1976 г. от италианския политолог Джовани Сартори. Тя се отнася за партиите, подкопаващи легитимността на режима, не признаващи действащата политическа система и стремящи се към нейната промяна или унищожение. Това отбелязва проф. д. ф. н. Васил Проданов.
Антисистемни партии никнат в цяла Европа. Като резултат от кризата след 2008 г. Европейският съюз се промени радикално икономически и политически. Съюзът е разделен на кредитори и длъжници, център и периферия, печеливши и губещи, местно население и имигранти, бедни и богати. За съжаление ние сме губещи и бедни. Затова и у нас трите радикални антисистемни сили набират скорост. Това са леви радикали, десни националисти и консерватори, ислямски радикали.
Либералните партньори на ДПС в България са категорични, че турското население в страната в годините на прехода подпомага демократичните процеси. В спора между комунисти и антикомунисти, който се разгоря в България, то изцяло застана без всякакви резерви на антикомунистическата страна. Това е мнението на либерала Аспарух Панов.
Почетният председател на ДПС д-р Ахмед Доган бе категоричен в доклада си пред VIII национална конференция на партията още през 2013 г: Първият проблем на България и на цялата демократична общност в страната е категоричното възстановяване на Демокрацията!
В „Либерален преглед“ Аспарух Панов прави ретроспекция:
Партията ДПС бе създадена официално в началото на 1990 г. заедно с десетките нови политически партии от група турски общественици, участвали в съпротивата срещу комунистическите репресии, начело с Ахмед Доган. Тя бе формирана специално да защитава интересите на турското малцинство, но бързо и много успешно разшири целите и политиките си, за да се превърне в може би най-обиграния „играч“ на разнопосочната българска политическа сцена. Днес ДПС е една международно призната либерална партия, дългогодишен член на Либералния интернационал и партията на европейските либерали ЕЛДР. В момента тя има четирима представители в групата на либералите „АЛДЕ“ в Европейския парламент, с един повече дори от евродепутатите на германската Свободна демократическа партия на легендарните Ханс-Дитрих Геншер и Ото Граф Ламбсдорф. Във вътрешнополитически план, от участието си във ВНС през 1990-91 г. до днес, ДПС е третата политическа сила в страната на национално и местно ниво, като е участвала в 4 правителства, в две от които е била мандатоносител.
На последните парламентарни избори, когато на политическата сцена се появи и партия ДОСТ, водена от бившият председател на ДПС Лютви Местан, ДПС категорично се самоопредели като системна партия, пазеща не само политическия, но и етническия модел. Тя привлече в листите си личности, известни с принадлежността си към патриотични формации. Усилията на градоначалника на Кърджали и зам. -председател на ДПС инж. Хасан Азис в посока на утвърждаване на толерантността между етноси и религиозни общности затвърждават облика на системна партия в Кърджалийско.
Ревизията на досегашния етнически модел, който е ключов за страната и региона на Кърджали бе в основа на знакови послания на ДОСТ. Партията определено ерозира някои от постулатите на етническото съжителство в България. Тя бе първата политическа сила поискала колективни права на турската общност в страната, в разрез с действащата Конституция. ДОСТ реално упражни натиск върху ориентацията на политическите послания на ДПС. Такъв натиск упражни и Анкара.
ДПС не се подададе, въпреки, че в Кърджалийско загуби много съмишленици. Някои местни политици бързо направиха изводите, че ДПС боледува. Цената на това боледуване е ориентацията на ДПС като системна партия. Анкети на сайта Кърджали бг вести сочат, че електоратът на партията в момента е добре мобилизиран в сравнение с останалите формации в общината. Като цяло в Кърджалийско се очаква и висока избирателна активност при едни избори.
Георги Кулов
Председател на Балкански форум за мир Кърджали