Проблеми в образованието ограничават развитието на човешкия капитал в България. Това е заключението в анализа на икономистът от Института за пазарна икономика Адриан Николов. Като един от най-плашещите изводи профила на страната в пилотното издание на Индекса на човешки капитал на Световната банка той посочва факта, че след повече от две години от училищното образование у нас няма никакъв ефект. Изводите от Индекса потвърждават нуждата от реформиране на образователната система и нагаждането ѝ към съвременните условия на пазара на труда, отбелязва анализаторът.
Целта на Индекса на човешки капитал (Human capital index, HCI) е да установи какъв човешки капитал се очаква да натрупа родено днес дете до 18-тата си годишнина, като се взимат предвид условията на здравната и образователната система към настоящия момент. Резултатът е очакваната продуктивност като дял от възможно най-високото равнище на училищно образование и най-доброто здраве по скалата от 0 до 1.
0,68 – 0,71 за момичетата и 0,65 за момчетата, е общата оценка на HCI за България. Та е базирана на оценките от PISA, PIRLS и TIMMS. Стойностите показват, че България е на нивото на Гърция, Румъния и Турция, като и трите държави попадат във втория квартил на набор от стойности в индекса.
В анализа Адриан Николов обръща внимание, че по-голямата част от Източна Европа и цялата Западна попадат в първия квартил-в набора от данни, които подават най-добрия потенциален човешки капитал в света.
Според коментара на икономиста не е изненада, че на водещите места в индекса се нареждат източноазиатски държави, като Сингапур, Япония, Южна Корея, а на дъното му – такива от субсахарска Африка – Чад, Южен Судан и Либерия. Разликата в оценката на човешкия капитал между най-силните и най-слабите държави е 0,65, а средната за света стойност е 0,57.
От гледна точка на здравния компонент на индекса България се класира относително добре, сочи анализът. Това означава, че вероятността родено днес дете да оцелее до петата си годишнина е оценено с 0,99 на 1 и за двата пола, а вероятността 15-годишен да оцелее до 60-тата си годишна – с 0,92 за момичетата и 0,82 за момчетата.
Причината за по-задната позиция на България спрямо повечето европейски държави е образователният компонент, обобщава на тази база Адриан Николов. Индексът допуска, че в най-добрия случай 18-годишните могат да прекарат в образование 14 години от живота си. Въз основа на данни за степента на записване и отпадането от училище Световната банка очаква, че момичетата прекарват средно по 12,9 години в системата на образованието, момчетата – 13 години. Индексът обаче опитва да оцени и качеството на полученото от тях образование като хармонизира резултатите от международни проучвания на постиженията на учениците, а именно трите най-големи и популярни проучвания.
България постига среден резултат от 498, като минималните възможни точки за 300, а максималните 625.
На база на два индикатора-степентта на записване и отпадане от училище и качеството на полученото образование, Световната банка изгражда собствен индикатор, който оценява ефективното време, прекарано в образование (learning-adjusted years of school). Той намалява реалното време в училище, отчитайки разликата в скалата на постиженията на учениците Допускането тук е, че максимално употребените за учене години биха довели и до максимален резултат в международните проучвания на постиженията на учениците. Според този подход към 2018 г. ефективните години образование в България са средно 10,3 за всички ученици, като момичетата имат лек превес пред момчетата, с 0,2 години.
Според заключението на Адриан Николов, направено на базата данните на Световната банка, PISA, PISA,TIMSS, не може да се говори за подобряване или влошаване на резултатите на България. В най-добрия случай те остават постоянни. Резултатът на България обачее за пореден път подчертава значителните проблеми с качеството на училищното образование – въпреки че образователната система се справя все по-добре с обхващането на максимално много деца и със задържането им в училище, засега постиженията, реалните знания и умения, които учениците придобиват в хода на училищното си образование като че ли остават на заден план.
автор на анализа: Адриан Николов, икономист, ИПИ
*PISA-Програма за международно оценяване на учениците, разработена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие
PIRLS PISA измерва способностите на учениците от 4 клас да разбират съдържанието на различни текстове като използват набор от когнитивни процеси. Изследването се фокусира върху двете основни цели при четенето на учениците в и извън училище. Реализира се от Международния център TIMSS & PIRLS към Бостън Колидж
TIMSS -Тенденциите в международното изучаване на математиката и науката, събрат се от ученици на 4 и 8 клас от 1995 г. насам на всеки 4 години.
Haskovo.net