Преди дни кърджалийската общественост чу тревогата на мъжкия баскетболен отбор "Фаворит", която беше изразена от неговия капитан Владин Иванов. "Фаворитите" участват в първенството на Националната аматьорска лига като носят на екипите си името на Кърджали. Всички те искат баскетболът в града да просъществува, но се притесняват, че подрастващите не познават този спорт и не го играят поради различни причини. В Кърджали има един лицензиран треньор, Димитър Георгиев, който работи с момичета в клуб "Орфей". От него научихме, че съвременните деца не познават баскетбола, а тези, които все пак са започнали да тренират в ранна възраст няма къде да продължат да се развиват. Колко важно е преподавателите по физкултура да подготвят децата пълноценно, да им разкриват красотата на различните спортове, какво е състоянието на спортната база в града, как се субсидира спорта в Кърджали.
Димитър Георгиев: Не упреквам никого и не казвам, че някои от колегите-учители по физкултура явно не са създали интерес у децата. Децата, за да харесат едно нещо – дали е музика, дали е спорт, дали е изкуство, трябва да го видят, някой да им го представи. Те не могат да оценят играта, защото не я познават. Някой трябва да им я представи. И това наистина е учителят по физкултура. В началния етап на обучение - I – IV клас, има един сблъсък, защото по Закона за физическото възпитание и спорта спортните игри се изучават чак в V-ти клас.
- Спортът в цялата община върви надолу. Ние не сме застанали да кажем: „Баскетболът умира!“, а всички други спортове цъфтят. Няма такова нещо.
- Един спонсор губи интерес да инвестира в ученически отбор. Подрастващите са една „дупка“, няма мъжки и женски отбори, където да продължат.
- И самите родители сякаш нямат интерес децата им да спортуват. Всеки казва: „В днешно време са на мода телефоните и компютрите и т.н. Това наистина е проблем, за да влязат децата в залата, но той не е неразрешим. Ако познават играта, може да я харесат повече от телефона. Има всякакви деца.
- Много е важно отношението на директора на училището. Ние имаме късмет в СУ „Славейков“ директорът да е човек, който ни дава възможност да се развиваме. Не мога да кажа дали другите директори не дават умишлено да се прави нещо, но мога да видя как колегите нямат явно стимул да работя. Аз доста неща направих, които са били по моя преценка. Първо: трябва да го обичам, за да искам да го правя. Второ: Искам да виждам как и други го заобичват. Тогава мисля дали ще получа някакви пари за тази работа. Аз вярвам. Вече три години имаме клуб, мисля че се развиваме и вярваме, че нещата ще се случат. Отправям призив към колегите: „Опитайте се да дадете възможност на децата да опознаят баскетбола, играта с оранжевата топка.“
http://bnr.bg
