Властта в България търси начини във време на безверие да укрепи позициите си.Това се отнася както за държавната ,така и за местната власт. Времето когато снимките по повод на религиозните празници в храмовете вършеха работа на пиарите, вече е в миналото. Миряните все по малко вярват на институциите, включително и на религиозните. Кризата на доверието към институциите е обратно пропорционална на тази към Всевишния. Доказано е, че в такива случаи властта си купува индулгенции. Ако може и духовенството. Въпреки международните актове и националното законодателство.

  Кърджали за пореден път се оказа в епицентъра на събитията. След  като служебният кабинет на Огнян Герджиков денонсира в началото на 2017 г.спогодбата между Дирекцията по вероизповеданията на нашата страна и аналогичната дирекция-т.нар.Дианет вакфъ на Р Турция, в Източните Родопи назря недоволство.

Главният мюфтия Мустафа Алиш Хаджъ даде от Кърджали интервю за сайта Кърджали бг вести, в което оповести: Това е много сериозен проблем, който стои пред мюсюлманското вероизповедание. Имамите,служителите в районните мюфтийства и в Главно мюфтийство от 4 месеца не са получавали заплати. Имаше договореност между българската Дирекция по вероизповеданията и турския Дианет за финансова помощ. За голямо съжаление служебното правителство денонсира това споразумение и това финансиране е спряно. Аз се надявам в скоро време този въпрос да бъде уреден не само между българската дирекция и турския Дианет, но и на правителствено ниво. Това ще позволи мюсюлманите в нашата страна да се възползват от услугите на имамите и духовните водачи, а и те от своя страна да започнат нормално да получават своите възнаграждения, за да могат да издържат семействата си.

На въпрос:Очакват ли се протести на мюсюлманите в страната, той отговори:Имаше и има такива брожения. Главно мюфтийство се опитва да успокои недоволството. Ще припомня ,че през 2010 г.,когато имаше такива проблеми, ние организирахме протести. Но тогава проблемите бяха само вътре в страната. Сега когато международната обстановка е усложнена, не е добре нито за мюсюлманите , нито за държавата самите пазители на мирния и толерантен ислям да тръгнат да протестират. Ако се стигне до там, ще има страни,ще има хора, които ще се опитат да извлекат дивиденти. Не изключвам и някои политици. Затова правим всичко възможно да не се стига до протести. Правим всичко възможно в най-скоро време този проблем да бъде решен.(1)

Районният мюфтия на Кърджали Бейхан Мехмед също постави ребром въпроса: Връщането на вакъфските имоти в страната ще реши кардинално въпроса с финансиране на Мюсюлманското вероизповедание. То няма да бъде зависимо нито от българското правителство ,  нито от турския Дианет . Главно мюфтийство има претенции за възстановяване на собствеността на над 80 имота с различно предназначение. Постъпленията от тях ще са достатъчни за заплати на имамите в България. Това подчерта пред Кърджали бг вести районният мюфтия Бейхан Мехмед. Той отбеляза, че след денонсиране на двустранно споразумение средства от чужбина се получават само за издръжката на трите мюсюлмански училища и Висшия ислямски институт.

  Вярваме в премиера Бойко Борисов и загрижеността му за вероизповеданията в страната. В годината на българското европредседателство очакваме положителни знаци. Не би било редно държавници от Турция като президента Реджеп Таип Ердоган да се застъпва за правата на мюсюлманите у нас, както това стана в съседна Гърция. Чрез областния управител Никола Чанев поставихме проблема и търсим съдействие пред изпълнителната власт, каза още Бейхан Мехмед.(2)

Обединените патриоти,коалиционен партньор на ГЕРБ в управлението минаха в контранастъпление.

Вицепремиерът и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов оповести на 7 май 2018 г.нов вариант на промени в Закона за вероизповеданията, само три дни, след като парламентарните лидери на ГЕРБ, БСП и ДПС внесоха заедно своя версия за ремонт на закона. Ето какво заяви Каракачанов по този повод:

Както е посочено и в мотивите, правилата, съдържащи се в него/законопроектът б.а./, са формулирани при стриктно спазване на принципа на равнопоставеност на различните вероизповедания. Предложенията, които аз и екипът ми правим с този проект, са предизвикани от негативни по характера си явления - религиозен радикализъм и осъществяване на терористични актове, наличие на индикации за политизация на вероизповеданията и на започнал процес на дезинтеграция на религиозен принцип на отделни религиозни общности в страната. Наблюдаваните опасни явления, които изброих, както и разпространението на религиозни доктрини за промяна на държавното устройство, светския характер и закони на страната ни са реална опасност за националната сигурност. Ето защо настъпи моментът за конкретни действия, а именно обществено обсъждане и внасяне в Народното събрание за гласуване на нов Закон за вероизповеданията… (3)

И двата законопроекта имат прилики,но и съществени разлики.И двата си приличат по опита чрез законодателни промени да се упражни контрол върху вероизповеданията.При промените предложени от ВМРО откровено прозира опитът това да стане по отношение на мюсюлманското вероизповедание.И двата законопроекта предвиждат държавна субсидия за двете основни вероизповедания-православие и ислям, като са регламентирани и заплати на духовенството. Повтаря се и забраната за дарения от чужбина за възнагражденията на свещенослужителите. Има задължение всяко дарение да се декларира. Законопроектът на ГЕРБ,ДПС и БСП предвижда таван за субсидиите. Този на ВМРО не, но за сметка на това с парите да се финансират и духовните училища, разкрити по искане на вероизповеданията. Проектът на ВМРО предвижда и нов регламент на регистрация на вероизповеданията, както и на заличаване на вече регистрирани.При нерегламентирано дарение следват солени глоби.

По време  на дебата при приемането на законопроектите на първо четене Искрен Веселинов от Обединени патриоти, който е и един от вносителите, подчерта, че реформа във статута на вероизповеданията е необходимо да се осъществи, защото трябва „отговорно да се подходи към проблемите на националната сигурност”. Той бе категоричен,че  трябва да се прекрати финансирането на мюсюлманското вероизповедание от Турция. Патриотите предвиждат и забрана вероизповеданията да осъществяват международни контакти с организации, които разпространяват радикална идеология. Патриотите поддържат тезата,че сред мерките е в богослужението да участват само духовници, завършили образованието си у нас.

Български граждани, завършили образованието си в чужбина, също могат да служат у нас, но след признаване резултатите от учението им по реда на закона за училищното образование. Чужди свещенослужители могат да участват в богослужение с разрешение на Дирекцията по вероизповеданията ,смятат участниците в управляващата коалиция.(4)

На среща провела се на следващия ден след приемането на законопроекта на първо четене главният мюфтия Мустафа Алиш Хаджъ изрази пред премиера Бойко Борисов задоволство от законодателната инициатива.Той определи дискусията помежду им като приятелски разговор и подчерта доброто сътрудничество между държавата и мюсюлманското вероизповедание,което възпира проникването на краен ислямизъм. Главата на мюсюлманите у нас отправи четири искания:бърза акредитация на Висшия мюсюлмански институт, привличане на преподаватели от ЕС,а ако няма желаещи и от други страни,да се осигури финансиране и за другите вероизповедания и да се реставрират джамиите Томбул джамия в Шумен и Ибрахим паша в Разград.(5)

 На противоположния полюс бе реакцията на протестантските и евангелистки деноминации.Те обявиха протести.

Адвокатът Лъчезар Попов, председател на "Институт за принципите на правото" обяви становището на 25 неправителствени организации по законопроекта. То бе  адресирано до институциите с отношение към проблема : до председателя на Народното събрание, Комисията по вероизповеданията и правата на човека към НС, Комисията по правни въпроси, Комисията по образованието и науката, както и до народните представители.  Организациите оспорват 10 точки от обсъждания законопроект.Евангелистите заплашват да се обърнат към Европейския съд за правата на човека,тъй като смятат че се нарушават основни човешки права и Конституцията на страната. (6)

Народният представител Йордан Цонев от ДПС бе натоварен с със совалка между вероизповеданията.Инициативата за постигане на договореност и получаване на съгласие от Българската православна църква бе иззета от премиера Бойко Борисов и парламентарните групи на ГЕРБ и ДПС.Премиерът отиде на крака при патриарх Неофит,за да съгласува с него становището на своята партия и на държавата.

На 16 .11.2018 г.Йордан Цонев заяви за медиите:

"Правят се всички възможни отстъпки по отношения на модела на финансиране. Всички вероизповедания ще получават финансиране", "Работихме в един добър тон", обобщи депутатът. Първоначалният вариант на ГЕРБ, БСП и ДПС предвиждаше държавна субсидия да получават вероизповеданията, които се изповядват от поне 1% от населението на България според данните от последното преброяване. За всеки вярващ се определяха по 10 лв. за вероизповедание, но субсидията не можеше да надхвърля 15 млн. лв. По сметките обаче православната църква така би получила над 43 млн., поради което от Синода настояха таванът да отпадне.

 "Темата за духовните лица на различните вероизповедания и чужденците е приключена, още повече има и решение на Конституционния съд, с които трябва да се съобразим. Няма да можем да направим първоначалната забрана", поясни от своя страна председателят на парламантарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов,след разговори на четири очи с председателят на ДПС Мустафа Карадайъ. Той уточни, че коалиционният партньор на ГЕРБ – Обединени патриоти, няма възражения, след като внесе отделен свой проект, който не бе възприет от вероизповеданията(7)

 В ефира на БНР Цветан Цветанов посочи още:“Светият синод е съгласен с тези предложения, които ще бъдат направени между първо и второ четене. Това, което се договорихме сега в момента, е да се вземе писмено становище, че те дават съгласието си и тогава и аз ще положа подписа си, както и Мустафа Карадайъ, като председател на ДПС и като съвносители на първоначалния вариант на законопроекта“, каза Цветанов. 

В новата и вероятно последна редакция на промените в Закона за вероизповеданията се запазва въвеждането на държавни субсидии за големите религии, към които са се причислили поне 1% от населението при последното преброяване.Ще има субсидиране и на по-малките деноминации Същевременно, от текстовете отпадат първоначалните изисквания за отчетност, контрол на даренията от чужбина и противодействие на религиозния радикализъм, които  бяха сочени като причина за внасянето на двата законопроекта..  Българската православна църква и Мюсюлманското вероизповедание ще получат субсидия от съответно 15 млн.  и 5 млн. лв. без никакво изискване за публичност за разходването на тези средства.  Като компенсация на отпадналата строга отчетност  се въвежда единствено изискването вероизповеданията да предоставят справки на дирекция „Вероизповедания“ към МС за разходването на субсидията, но без те да бъдат одитирани по някакъв начин.

Отпада също изискването за предварителното съгласуване с дирекцията на участието на чужденци в проповеди и кампании за набиране на средства, както и забраната за ангажиране на деца без изричното писмено съгласие на родителите им,все точки предизвикали сериозен отпор от вероизповеданията Отпада и изискването  да „не разпространяват литература и да не проповядват идеи, които водят до разделение на българските граждани на религиозна основа”, за които се предвиждаха сериозни санкции. Премахната е и забраната за провеждане на религиозни дейности в помещения, които не са изрично предназначени за такива и декларирани пред контролната дирекция.(8)

Споразумението Цветанов-Карадайъ предизвика критики веднага след като стана факт. Експертът по религиозните дела Николай Панков написа: „Мустафа Карадайъ  прокарва в законопроекта си процедура за пряка намеса на държавата по отношение на изборността на ръководните кадри в изповеданията. И понеже е невъзможно да се каже само за мюсюлманското, всички, които имат мандатност, са подложени на ударите на закона. А именно, когато след изтичане на даден управленски мандат ръководството не свиква нова конференция, една трета от местните поделения обявяват това на дирекцията по вероизповеданията, след което изборът на конференцията се обявява за законен. Никой обаче не си зададе въпроса, че и църковно-народния събор има мандат и миряни и архиереи също могат да го свикват и променят устава на БПЦ, пък оттам и ръководството й. Втренчени в държавните пари, църковниците очевидно забравят за данайските дарове !”(9)

 Едно е сигурно,че след приемането на законопроекта ще се разгори истинският дебат.Ще се втренчим със закъснение във Всеобщата декларация за правата на човека,приета през 1948 г. според, която:Всеки човек има право на свобода на мисълта,съвестта и религията,това право включва правото да смени религията или убежденията си, както и свободата да изповядва религията и убежденията си, индивидуално или коективно, публично или частно, чрез обучение, обреди, богослужение и ритуали”(10). Ще отчетем , че има и ограничения съответстващи на Международния пакт за граждански и политически права, приет през 1976 г.,в който е регламентирана защитата на националната сигурност.(11) Членството ни в Европейския съюз предполага спазването на Договора за създаване на европейската общност, който предвижда мерки за борба с дискриминацията, основана на различията в пола, расата или етническия произход, религията или убежденията…(12) Ще трябва да отчетем и текстовете в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, която е категорична, че   се налагат ограничения ,които законът смята за насочени „за защита на обществения ред, в интерес на обществената сигурност.”(13). Европа ще ни припомни резолюция 1390 от 2004 г.на Парламентарната асамблея на съвета на Европа , която се обявява срещу рестрикциите наложени в Закона за вероизповеданията от 2002 г., които забраняват религията да се използва за политически цели.(14) Ще се върнем и към нашата Конституция и върху стъпващия върху нея Закон за вероизповеданията от 2002 г. В него изрично е отбелязано”…Недопустими са ограниченията или привилегиите, основани на принадлежност или отказ от принадлежност към вероизповедание” и „Вероизповеданията са свободни и равноправни. Религиозните институции са отделени от държавата.”(15)

 Ако българското правителство иска да финансира и да плаща на църквите и на ислямската общност, означава, че държавата е богата и няма нужда от никаква финансова подкрепа от Брюксел. Във Великобритания  не се финансира нито една църква.  Това заяви Джон Лонгли, учредител и председател на организацията "Международни адвокати" по време на пресконференция  с акцент върху състоянието на религиозните свободи в Европа.(16)

  Видно е ,че властта в страната се нуждае остро от подкрепата на вероизповеданията. Тя вече иска да купи не само телата ни, но и душите ни.

Георги Кулов

Председател на УС на Балкански форум за мир Кърджали

Цитирани източници:

1.Кулов Г.,Д-р Мустафа Алиш Хаджъ:Имами напускат заради липса на заплати,държавата трябва да подпомогне вероизповеданието.,Кърджали бг вести,06.08.2017

2.Кулов Г.,Бейхан Мехмед: Връщането на вакъфските имоти ще реши радикално финансирането на Мюсюлманското вероизповедание.,Кърджали бг вести,16.12.2017

3.Закон за вероизповеданията „Каракачанов”:молитви само в храма,на български и само с диплома.Клуб Z.,07.05.2018

4.Пейчева Р.,Законът за вероизповеданията мина на първо четене в парламента.,Investor ,11.10.2018

5.Марков А.,Главният мюфтия поиска промени в проектозаконите за вероизповеданията.,БНТ Новини,12.10.2018

6.Динева Н.,И юристи със сериозни забележки към предложения Закон за вероизповеданията., News.bg,22.11.2018

7.Капкова И.,Парламентът направи компромиси пред вероизповеданията.,Канал 3., 16.11.2018

8.  Атанасов И.БПЦ и мюфтийството ще получат субсидии като партиите, но без да се отчитат,Барикада,19.11.2018

9.Панков Н.,Закон за вероизповеданията или индулгенция за властта?,Банкер,19.11.2018

10.Всеобща декларация за правата на човека.,Държава и вероизповедания.С.,2009,11-15

11.Международен пакт за граждански и политически права.,Държава и вероизповедания,С.,2009,с.,16-21

12.Договор за създаване на европейската общност.,Държава и вероизповедания.,С.,2009,24-25

13.Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.,Държава и вероизповедания.,Държава и вероизповедания.,С.,2009,26-29

14.Резолюция 1390/2004.,Държава и вероизповедания.,2009,с.38

15.Закон за вероизповеданията.,Държава и вероизповедания,С.,2009,77-87

16.Динева,Н.,цит.съч.