Причините и последиците от поредната спирала на украинско-руското противопоставяне.
Ескалацията на напрежението в района на Керченския проток, която се случи на 25 ноември, не е неочаквано събитие, а резултат от продължителната политика на Русия за установяване на пълен контрол върху Азовско море. Неотдавнашното нападение срещу украинските военни кораби, както и предшестващите я необосновани проверки на граждански кораби от кораби на Федералната служба за сигурност /ФСС/, плаващи от и за украинските азовски пристанища, блокирането на Керченския проток и други „мероприятия“, насочени към изтласкване на Украйна от Азовско море са грубо нарушение на международното право от страна на Русия, а също така на украинско-руския договор за сътрудничество и използване на Азовско море и Керченския проток.
Пълзяща руска експанзия в Азовско море
След непризнатото от световната общественост (резолюция на Общото събрание на ООН 68/262) анексиране на Крим през 2014 г., Русия започна демонстративно да установява зони за изключителен контрол в Черно и Азовско море, показвайки, че полуостровът сега е нейна територия и че тя уж има право да се разпорежда с морето около него. По-конкретно, през пролетта на тази година тя започна постоянно да задържа и да подлага на продължителна проверка търговските кораби в Азовско море, което на практика блокира украинските пристанища Бердянск и Мариупол. Това води до загуби за предприятията и увеличаване на социалното напрежение в крайбрежните градове. Освен това, задържането на граждански кораби за няколко десетки часа за провеждане на „инспекции“ нанася големи щети на техните собственици. В резултат за компаниите става неизгодно да работят с украинските пристанища.
Напрежението в Азовско море нарасна също така вследствие на неговата постепенна милитаризация от страна на Русия. През 2014 г. морето на практика беше демилитаризирано, но в последно време Русия съществено увеличи там броя на своите военни кораби. Към днешна дата в руските азовски пристанища има най-малко 40 кораби, принадлежащи на граничната служба и ВМФ на Русия. По-конкретно това са построените още по времето на СССР артилерийски катери, съвременни ракетни кораби с крилати ракети „Калибър“, а също така десантни кораби, базиращи се в непосредствена близост до Бердянск и Мариупол.
В отговор на тези действия на Русия и с цел защита на собствените интереси в Азовско море, Украйна беше принудена да вземе съответните решения. Едно от тях е създаване на военноморска база в Бердянск. Първите кораби там бяха изпратени през септември, както по железопътна линия /малки бронирани катери/ така и преминали през Керченския проток /спасителен кораб и морски буксир/. Тогава ситуацията също беше напрегната при тяхното преминаване през Керченския проток, но беше избегнато използването на сила.
Ноемврийската ескалация
Опитите на Украйна да предотврати превръщането на Азовско море във вътрешно море на Русия не можеха да не раздразнят последната. Резултатът от това беше, че към продължаващите „проверки“ на гражданските кораби, Русия реши да добави и забрана за преминаване през Керченския проток на украински военни кораби. Вследствие на това на 25 ноември тя открито използва сила. За това, че инцидентът с използване на сила беше провокиран преднамерено от руската страна говори хронологията на събитията, а също така видео и аудио доказателствата за случилото се.
От думите на представителите на ВМС на Украйна, украинските кораби са предупредили сутринта на 25 ноември бреговия пост на ФСС на Русия, морските пристанища „Керч“ и „Кавказ“ за намерението си да преминат през Керченския проток, но не са получили отговор.
Вместо разрешение за преминаване, отрядът украински кораби в състав буксирът „Яна Капу“ и двете МБК „Бердянск“ и „Никопол“, беше забранено движението в посока Азовско море, а след това създадена преграда с помощта на кораб, който беше разположен по средата на фарватера под арката на Керченския мост.
При наближаването на украинския отряд към Керченски проток, руската страна започна опити за физическото му изтласкване от там.
В резултат на действията на пограничните кораби на ФСС украинският буксир беше повреден. Когато украинските кораби взеха решение за завръщане в Одеса, корабите на граничната служба на ФСС и ВМФ на Русия, с подкрепа на авиацията, започнаха да пречат и да отправят заплахи, че ще използват сила.
Когато украинските кораби навлязоха в неутрални води, корабите на ФСС откриха по тях артилерийски огън на поражение. В резултат беше ударен и загуби възможността да се предвижда МБК „Бердянск“, а част от неговия личен състав беше ранен. След това руският спецназ нахлу на него, а също така на буксира „Яна Капу“ и ги овладя.
МБК „Никопол“ се опита да избегне превземането и да напусне района без сблъсъци самостоятелно, но в условията на голямо числено превъзходство на руските сили беше блокиран и също превзет. След това всичките три кораба заедно с личния състав, сред които имаше ранени, беше транспортиран в Керч.
Международно-правна оценка
Русия обяснява своите действия с „нарушаването на нейните суверенни води“. Обаче те са суверенни само в нейното правно поле и не са признати нито от Украйна, нито от международната общност.
Според международното право руската анексия на Крим нищо не е променила – полуостровът де юре е остава украински, също както и морето около него. Керченският проток и Азовско море също са запазили своя статут – вътрешни води на Русия и Украйна. Нещо повече, Азовско море е част от световния океан и попада под действието на нормите на международното морско право.
Съответно, по въпроса за използването на акваторията на Черно и Азовско море, а също така на Керченския проток за изпълнения на своите задачи, включително проверки, придружаване на граждански кораби по всяко време при условие на спазване на безопасността на корабоплаване, украинските военни кораби имат същите права, както и руските. Следователно, според определението в точка d) член 3 на Резолюцията на ОС на ООН №3314 (ХХIХ) от 14 декември 1974 г., действията на руската страна попадат под признаците на акт на агресия.
Още през февруари 2016 г. украинското министерство на външните работи започна съдебен процес и заведе иск в Международния трибунал на ООН по морско право за нарушенията на международното морско право от Русия в Черно и Азовско море и Керченския проток. В отговор Русия заяви, че Азовско море не е обект на международното морско право, защото съществува украинско-руски договор за неговото използване. Обаче, в член 1 точка 2 на този договор е посочено, че търговските и военни кораби, а също така държавни кораби под флага на Украйна или Русия, използвани на некомерсиални цели, имат право на свободно корабоплаване в Азовско море и Керченския проток.
Т.е., както в международните съдилища, така и непосредствено в морето, руската страна едностранно прилага както международното морско право, така и двустранния украинско-руски договор за Азовско море.
Какво следва
Това, което се случи на 25 ноември в Керченския проток, ще има негативни последици за Русия, защото от гледна точка на международното право, отговорността за случващото се възлага на нея.
Нещо повече, буквално неотдавна Европейският парламент гласува резолюция, която препоръча на страните от ЕС да усилят санкциите срещу Русия в случай на изостряне на ситуацията в акваторията на Азовско море. На срещата на Г-20 в Аржентина трябва да се състои двустранна среща на американския и руския президенти Доналд Тръмп и Владимир Путин. След инцидента в Керченския проток нейното провеждане е под въпрос. Вместо среща, Русия може да получи нова порция американски санкции. Освен всичко казано по-горе, поредната демонстрация на сила от Русия още повече ще я отслаби и без това опетнения й международен имидж.
Украйна спечели повече от тази ситуация, отколкото загуби. Първо, тя стана жертва на поредната агресия от страна на Руси, при това този път – на неутрална територия /води/. Също така Украйна получи поредния брой видео и аудио доказателства, които тя може да използва в международните съдилища, налагайки на Русия нови санкции и големи компенсации
На свой ред е много важна реакцията на международната общност. Ако тя не даде обективна оценка на това, което се е случило в Керченския проток, това може да подтикне Русия към продължаване на своята политика вече по блокиране на Украйна в Черно море. А това вече ще означава ескалиране на напрежението в непосредствена близост до източния фланг на НАТО.
Михаил Самус, заместник-директор за международните въпроси в Центъра за изследване на армията, конверсията и разоръжаването /ЦИАКР/ в Киев, Украйна. От 2009 до 2015 г. е ръководил европейския офис на ЦИАКР и информационно-консултантската компания Defense Express в Прага, Чехия. Ръководил е военно-политическите проекти на ЦИАКР, главен редактор на списанието “Вестник за експортен контрол“, журналист в Defense Express. Коментатор във водещи украински, а също така чуждестранни медии. Анализът му е написан специално за БГНЕС.