Североуралск е едно заспало градче в северната част на Урал. До най-близкия по-голям град, Екатеринбург или Перм, са цели 480 километра.
Тук няма летище, нито пък минават влакове наблизо. Единствената транспортна връзка с външния свят са такситата и маршрутките. С тях до Екатеринбург се стига за 8 часа.
Градчето в подножението на Урал представлява лабиринт от сиви панелни сгради, заобиколени от всички страни от гори. Повечето от неговите 26 хиляди жители са заети в рудодобива: в района се добива боксит - много ценната алуминиева руда. Това е и най-голямото предприятие и основен работодател в градчето, в което безработицата официално е близо 3,3 процента.
Тази картина обаче е измамна. Защото от години зад стените на социалистическите панелки бушува епидемия от ХИВ - всеки четвърти местен жител е серопозитивен. Още преди няколко години Североуралск влезе в новините - той стана първото населено място в Русия, което фициално регистрира носителите на вируса ХИВ. Така градът се сдоби с прозвището "руска столица на ХИВ-позитивните". Но по-лошо от броя на заразените е това, че вирусът засяга вече не само рисковите групи от населението, а и цялото население. И в този смисъл в Североуралск епидемията от ХИВ е навлязла в следващата, втора фаза.
На централния площад, носещ името на комунистическия вожд Ленин, младеж, който е запалил цигара, разказва, че много от неговите приятели са носители на вируса.
"Половината град е наркозависим. Младите хора тук нямат никакво занимание", казва той.
А млада жена, бутаща детска количка, признава, че се страхува за бъдещето на децата си.
Болницата в Североуралск е класически образец на сталинистката архитектура - с гръцки колони и пищна украса.
Днес обаче сградата е западнала - неподдържана, олющена и пожълтяла от времето. На това място биват регистрирани новите случаи на заразявания, тук назначават и терапията на пациентите с ХИВ.
Междувременно градските власти са осъзнали размера на катастрофата и вече вземат мерки, разказва с гордост Светлана Батраева - бивша отговорничка за работата с младежта и превантивната дейност срещу болестта на СПИН. Така например в града вече се правят безплатни кръвни тестове в подвижни лаборатории, в предприятията експерти изнасят лекции за просвета на населението, а властите водят много точна статистика за всичко. В резултат на това броят на новите заразявания вече спада, казва активистката:
"Разчитаме много на разяснителната дейност: как хората да се предпазват по-добре и как да водят по-здравословен начин на живот - да залагат повече на ценности като семейството и романтичните връзки, вместо на секса."
Романтика вместо секс?
Епидемията от СПИН в Североуралск обаче отдавна засяга вече не само младите хора, нито пък само рисковите групи от населението. Всъщност, това важи и за цяла Русия. На въпрос на ДВ, руският заместник-министър на здравеопазването Сергей Краевой признава, че Урал и Сибир действително имат по-голям проблем с вируса, причиняващ СПИН, отколкото другите райони на страната.
"Трябва да търсим причините в 1990-те години, когато икономиката беше в окаяно състояние, безработицата - висока, а търговията с наркотици процъфтяваше", посочва той. Ако тогава хората са се заразявали основно с игла, днес повече от половината нови серопозитивни са на възраст около и над 40 години, а инфицирането вече става по полов път, допълва Краевой.
На въпрос на ДВ защо никъде в Русия не могат да се видят например плакати, призоваващи населението да използва най-елементарното средство за защита - презервативите, заместник-министърът отговаря сериозно:
"Нямаме нищо против откритото отношение към механичните предпазни средства".
След кратка пауза той все пак решава да използва думата "презерватив". И добавя, че и в Русия вече по телевизията се показват рекламни клипове на фирмата Durex - включително във връзка с темата ХИВ.
"Но ако сме наистина едно свободно общество, трябва да зачитаме и културните и религиозните традиции в тази страна", посочва Сергей Краевой.
За това как се поддържат културните традиции в едно свободно общество можем да съдим по следния пример: след края на 3-часовия концерт в Дома на културата, организиран за цели семейства, жителите на Североуралск се разотиват. И поемат обратно към своите сиви панелки от съветско време.