Заради по-скоро тихия си и невидим характер емоционалното неглижиране в детството до голяма степен е пренебрегван феномен в психологията. За разлика от физическото неглижиране или насилието, емоционалното пренебрегване е трудно за идентифициране, тъй като често няма видими признаци. Често остава напълно неразпознато в детството, но в зряла възраст симптомите му са сравнително ясно изразени и лесни за откриване и терапия.

Емоционалното неглижиране може да има много форми – високи, нереалистични очаквания от родителя, разсеяно и непълноценно присъствие в живота на детето, несигурна емоционална среда, в която то по-скоро се съмнява, отколкото е убедено, че е обичано от своето семейство.

Когато родителят не поддържа здрава емоционална връзка с детето си, липсва позитивно отражение, споделено между двамата  По този начин развиването на положително чувство за себе си става все по-голямо трудно за детето.

Симптоми в зряла възраст на емоционално пренебрегване в детството
Според терапевта д-р Джонис Уеб симптомите на емоционалното пренебрегване в детството, които се появяват в зряла възраст, могат да включват (но не се изчерпват с):

- страх и избягване на емоционална ангажираност;
- усещане за празнота и липса на нещо, но без яснота какво;
- чувство на претовареност, напрежение, липса на надежда;
- ниско самочувствие;
- перфекционизъм;
- изразена чувствителност към отхвърляне;
- липса на яснота по отношение на очакванията на другите към вас и на вашите собствени очаквания към самите себе си.

Сами по себе си тези симптоми не означават непременно, че сте били емоционално пренебрегвани като дете, но ако откривате повече от един от тях, може би е най-разумно да разговаряте с терапевт.

Кои родители са склонни да пренебрегват емоционално децата си
На първо място нека подчертаем, че повечето родители са добронамерени, отдадени и обикновено правят най-доброто за децата си – според възможностите си. Някои от тях може би са били емоционално пренебрегвани от своите родители, което се отразява на отношенията със собствените им деца, а резултатът е лошата емоционална връзка помежду им. Има обаче някои родителски стилове и характеристики, които предполагат емоционално пренебрегване:

Авторитарните родители просто искат децата им да следват правилата и не разполагат с време или желание да разговарят с тях за чувствата или нуждите им. В зряла възраст хората с авторитарен родител, могат да се превърнат в личности, бунтуващи се срещу авторитетите и властта, или да станат покорни и зависими от силните характери в обкръжението си.

Разбиращите родители имат по-свободно отношение към възпитанието и отглеждането на деца и могат да оставят малчуганите си сами да се грижат за себе си. В зряла възраст децата, отгледани от такива родители, често се затрудняват да си поставят граници и ограничения.

Родителите с нарцистични качества вярват, че светът се върти около тях. В тези случаи обикновено с приоритет са нуждите на родителя, а не на детето, вследствие на което в зряла възраст то трудно ги идентифицира, не смята за нужно да ги задоволява или вярва, че не заслужва потребностите му да бъдат изпълнени.

Перфекционистите са склонни да вярват, че децата им винаги могат да правят повече или да се справят по-добре. В зряла възраст децата на такива родители обикновено са перфекционисти с нереалистично високи очаквания към себе си, което води до тревожност и неудовлетворение.

Липсващите родители. Те могат отсъстват от живота на детето поради различни причини -  служебни пътувания, дълъг работен ден, болест, развод, смърт. Ролята на липсващия родител често се прехвърля на друг член на семейството – по-големи братя и сестри, баба или дядо. Децата на липсващи родители са прекалено отговорни в зряла възраст, което е предпоставка за развитие на тревожност, депресия.

Източник: goodtherapy.org