Работодателите се обявиха против административното увеличение на минималната работна заплата от 510 на 560 лева през 2019 г., стана ясно след заседанието на Тристранния съвет.

Бизнесът настоява за ясни икономически критерии при определянето на минималното възнаграждение, а не то да се базира на политически обещания. Според бизнеса трябва да се приеме механизъм за определянето й, както е заложено в ратифицираната конвенция 131 на Международната организация на труда.

Асоциацията на индустриалния капитал в България настоява за 15 икономически дейности новият размер на минималната работна заплата от 560 лева да влезе в сила от 1 януари 2020 година, съобщи председателят на АИКБ Васил Велев.

Това са застрашените, според бизнеса, икономически дейности, като сред тях са пчеларство, добив на глина и каолин, производство на хляб и тестени изделия, производство на облекло, хотелиерство и ресторантьорство, медико-социални грижи с настаняване.

АИКБ иска предложението да бъде записано в текста на постановлението на МС за определяне на новия размер на минималната заплата. Избрали сме тези дейности по факта, че средният осигурителен доход в тях е на равнището на минималната работна заплата за следващата година, допълни Велев.

По думите му вече всички са поставени пред свършен факт чрез средносрочната бюджетна прогноза, която се прави без съгласуване със социални партньори. Чрез нея се знае минималната заплата не за година напред, а за три, допълни той.

България стърчи значително над средноевропейското равнище по показателя съотношение на минималната към средната заплата, каза Васил Велев. По думите му, ако се добави клас прослужено време към минималната заплата, съотношението става 54 процента към средната, при 42-43 на сто средно за ЕС. Като темп на нарастване на минималната ние също сме начело, каза Велев. Само в София това съотношение е под 50 процента, а в някои градове достига до 80 процента. В някои области всички получават едно и също - квалифицирани и неквалифицирани, трудолюбиви - мързеливи, отбеляза Велев.