Марианската падина се намира на мястото, където се срещат две тектонски плочи - тихоокеанската и филипинската. Тихоокеанската плочаа бавно се придвижва към Азия и се гмурка под филипинската плоча, навлизайки дълбоко в мантията. Заедно с плочата в мантията отива и вода, но точното количество течност, попадаща в дълбините на планетата, остава неясно. Работата на изследователи от Университета във Вашингтон и Университета на Stony Brook в Ню Йорк уточнява обема на изтичането в Марианската падина.
Там изчезва много повече вода, 4 пъти повече, отколкото учените смятаха досега, според новото изследване.
За да изяснят какво се случва на дълбочини десетки километри под най-дълбокото място на планетата, учените поставяв 19 сеизмометъра на дъното на океана и седем други подобни устройства на островите; Заедно те записат сеизмичните вълни, разпространяващи се в нашата планета.
Сеизмичните вълни се образуват както по време на земетресения, така и в хода на различни фонови процеси, които не са съпътствани от значителни земетресения. Наблюдението на разпространението им е стандартен метод за изучаване на вътрешната структура на планетата в продължение на повече от сто години. По този начин геолозите вече са в състояние да получат много по-добри данни за структурата на дълбоките слоеве и по-точно да преценят съдържанието на вода в частите от кората, уловени в мантията.
Както се оказва, предишните проучвания са дали около четири пъти по-малко количество, отколкото показва новото проучване.
Прецизираната оценка изглежда така: 94 ± 17 тераграма на линеен метър за милион години - в по-познати единици това прави от 77 до 111 тона на метър от тектонската граница в Марианската падина на година.
По стандартите на планетата като цяло такава загуба на вода от океана е незначителна, но водата не прониква дълбоко в мантията. Водата, дори химически свързана със скалите, трябва да излезе на повърхността - и това означава, че тя някак си се оказва част от веществата, изригнати от вулканите. По-точно разбиране на геоложките процеси в места, където океанската кора постепенно потъва на километри, може да допринесе за разбирането на глобалния воден цикъл и, вероятно, на вулканичната дейност.
