Игнажден е денят, в който се почита паметта на свети Игнатий Богоносец, чествана на 20 декември. Обикновено с Игнажден започват коледните празници. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.

Според Георги Велев и книгата му „Българският народен календар“ на 21 декември, когато денят е най-кратък т.е. зимното слънцестоене, е бил празникът Игнажден. Или така нареченият Полязовден, Млад Бог, Млад ден. След покръстването към него е „прикрепен“ християнският Св. Игнатий и празникът е преименуван в Игнажден и е преместен на 20 декември.

На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, задължително когато се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци. От замесеното тесто откъсват малко и на някоя греда правят от него кръст– да бяга всяко зло. Правят толкова колаци, колкото са членовете на семейството.

Част от народните поверия гласят, че ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша, а ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие. За добър знак се приема, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг. Времето от 20 до 31 декември показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.

Именици днес са Игнат, Игната и техните производни: Игнатий, Игнатка, както и Искра, Искрен, Пламен, Пламена.