Според предварителните данни на Националната статистика на имената за 2018 г. именици на Ивановден са точно 359 753 българи. Мъжете, които имат имен ден днес, са 231 020, а жените - 128 733. След Цветница това е денят с най-много именици, показват още числата на НСИ.
Името Иван продължава да е второто най-разпространено в страната след Георги, същото важи и за името Иванка, което е на второ място след "вечната" Мария. 547 бебета, дошли на бял свят през 2018-а, носят името Иван, а 339 са момиченцата, кръстени през миналата година Йоана.
На Ивановден празнуват още Ваньо/я, Ивайло/а, Калоян, Ивон/а, Ивет/а, Ивелин/а, Жан/а, Жанета, Янко/а, Янчо/Яница, Йовко/а, Янислав/а.
Ивановден е празник в чест на Свети Йоан Кръстител, братовчед и предшественик на Исус Христос, който според Евангелието, предсказва пришествието на месията (на Христа). Йоан Кръстител, известен и като Йоан Предтеча (в исляма и в християнските арабски църкви е пророк Яхия), се ражда половин година преди Исус. Син е на свещеник Закария от рода на Аарон и праведната Елизавета от рода Давидов. Архангел Гавраил се явява на баща му в храма и възвестява зачеването на сина му, след като води дългогодишен благочестив живот до преклонна старост, но е лишен от утехата да има дете. Така най-накрая в семейството се ражда син, който измолили в горещи молитви. Младенецът Йоан избягва участта на хилядите убити младенци във Витлеем и околностите му и през 29 година от н.е. започва своите проповеди. Вероятно е убит през 30 година от новата ера.
Според Евангелието Йоан води аскетичен живот на бреговете на река Йордан, носи груби одежди от камилска вълна и се храни с див мед и акриди. След като навършва 30 години започва да проповядва и да кръщава хората. Дава Свето Кръщение и на Исус (Богоявление).
Наказан е чрез отсичане на главата по заповед на Ирод Антипа. Юдейският цар Ирод се опитва да съблазни жената на своя брат Филип Иродиада. Йоан Кръстител става свидетел на случващото се и се обръща към него с изобличителните думи: „Ти не трябва да я имаш!“. След тези си думи той е затворен в тъмница. На рождения си ден Ирод дава пиршество и дъщерята на Иродиада, Саломе танцува за него. След като тя приключва танца си, той ѝ се заклева, че ще ѝ даде каквото поиска. Саломе пита майка си какво да пожелае, а тя ѝ отговаря „Главата на Йоана Кръстителя“. За да изпълни клетвата, си Ирод дава заповед да обезглавят Йоан и да донесат главата му на тепсия на танцьорката.
След като му отсичат главата, Иродиада нарежда да не я погребват заедно с тялото, тъй като се страхува от възкресението на страшния пророк. Затова заравят главата му на тайно и неизвестно място дълбоко в земята. Нейната придворна Йоана, жената на Хуза, не може да търпи главата на един Божи човек да остане на това безвестно място и тайно я откопава и я отнася в Йерусалим, където я погребва в Елеонската гора. Без да знае това, когато цар Ирод разбира, че Иисус извършва големи чудеса, се уплашил и казал: "Това е Йоан, когото аз обезглавих. Той е възкръснал от мъртвите."
По-късно един богат човек повярвал в Христа, оставя имане и служба и се замонашва под името Инокентий. Заселва се на Елеонската гора на същото място, където е погребана главата на Йоан Кръстител. Пожелава да си иззида килия и започва да копае. Намира съд, в който има глава, за която по тайнствен начин му е явено, че е на Предтечата. По Божията промисъл тази чудотворна глава се предава от ръка на ръка до времето на благочестивата царица Теодора – майка на Михаил и жена на цар Теофил – и по времето на патриарх Игнатий е пренесена в Константинопол.
Според други източници, главата на Йоан-Кръстител е погребана в църква, основана от царица Елена, майка на Константин Велики по време на поклонението ѝ по Светите земи и носеща в неговото име. Църквата „Св. Йоан Кръстител“ в Дамаск просъществувала до 635 г., когато мюсюлманите завземат града и я превръщат в джамия, известна днес като Омаядската джамия или Голямата джамия в Дамаск. Една от най-големите в света, в нея и до днес се съхранява главата на Йоан Кръстител, открита при археологически разкопки.
През 2001 г. папа Йоан-Павел II посещава Дамаск и Омаядската джамия, като се покланя на светите мощи. С това става и първият папа, влязъл в джамия.
В специалния отдел на музея Топ капъ в Истанбул, бившият петстотин годишен дворец на османските владетели, са изложени и няколко от най-свещените за мюсюлмани, християни и юдеи реликви. Сред тях освен вещите на пророка Мохамед, са и стъпка на пророка Моисей, жезълът на същия велик пророк и обкована в злато и сребро ръка на свети Йоан Предтеча.
Тялото на светеца най-вероятно се съхранява в Александрия, където още средновековни източници посочват, че то почива. Намереният скелет на мъж с липсваща глава и датиран към 1 век потвърждават, доколкото е възможно, това твърдение.
На 28 юли 2010 г. в България при археологическите проучвания на средновековния манастир „Свети Йоан Кръстител“ на остров Свети Иван, близо до Созопол, в основите на най-старата му църква построена в края на I\/ – началото на V в. при разчистването на основата на олтарната маса на дълбочина 0,6 м под пода е открит мраморен реликварий (мощехранителница) с форма на малък саркофаг, дълъг 18 см и висок 14 см. Реликварият от алабастър съдържа части от ръка, лицева част и зъб. Появяват се съобщения в медиите и репортажи, гласящи че за някои български учени, откритите мощи принадлежат на Свети Йоан Предтеча и са донесени в Созопол в 4 век от Константинопол. През юни 2012 г. екип на професорите Том Хигам от Оксфордския университет и Ханес Шрьодер от университета в Копенхаген публикуват ДНК анализ, според който всички намерени частици са на един и същ човек, който е живял в Близкия изток в началото на 1 век след Хр. Мощите се съхраняват в созополската църква „Свети Cвети Кирил и Методий“.
Според народното вярване Свejr Йоан е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от след сватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. На този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците. В югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за Св. Йоан като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза.
На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и арапи мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.
