Тих женски манастир в Централна Германия пазел неподозирана тайна от векове. Учени изследвали останките на хора, погребани в средновековното гробище на тази някогашна женска обител в Далхайм. Като част от изследването те анализирали зъбния камък. Останките на жена, починала около 1100 год. довели изследователите до неочаквано откритие.
„Това беше пълна изненада – когато камъкът се разтвори, той освободи стотици малки сини частици“, спомня си съавторът Анита Радини от университета в Йорк. Внимателният анализ с помощта на редица различни спектрографски методи, включително енергийно дисперсионна рентгенова спектроскопия (SEM-EDS) и микро-раманова спектроскопия – показал, че синият пигмент е направен от лазурит. Пигментът е толкова рядък и скъп, колкото златото
Изследването, публикувано в Science Advances, на международния екип от изследователи, ръководен от Института по история на човека Макс Планк и Университета на Йорк, хвърля светлина върху ролята на жените в създаването на такива ръкописи. Тяхното изненадващо откритие – идентифициране на пигмент лапис лазули в калцираната зъбна плака на жена на средна възраст. Техният анализ показва, че жената вероятно е била художник на богато илюстрирани религиозни текстове.
По време на европейското средновековие грамотността и писмените текстове до голяма степен са свързани с религиозните институции. В манастирите били създавани богато илюстрирани ръкописи, предназначени за членове на религиозни институции и благородници. Някои от тези ръкописи били украсени с луксозни бои и пигменти, включително златен лист и ултрамарин, рядък и скъп син пигмент, направен от лазурит (лапис лазули).
Манастирът остава малък и точната дата за основаването му не е известна, макар че женската общност може да се е формирала там още през 10 век. Най-ранните известни писмени сведения от манастира датират от 1244 година. Смята се, че от основаването до унищожаването му от огъня след поредица от битки от 14-ти векв, в манастират са живели около 14 религиозни жени.
Жената в гробището с многобройни сини пигменти, вградени в зъбния ѝ камък, била на 45-60 години, когато починала около 1000-1200 г. сл. Хр. Тя няма особени скелетни патологии, нито доказателства за травма или инфекция. Единственити забележително в нейните останки били сините частици, намерени в зъбите.
„Разгледахме много сценарии за това как този минерал е могъл да се вгради в зъбния камък на тази жена“, обяснява Радини. „Въз основа на разпространението на пигмента в устата ѝ, стигнахме до заключението, че най-вероятният сценарий е, че тя самата е оцветявала с пигмента и облизвала края на четката, докато рисува“, казва водещият автор Моника Тромп от Института по история на човека Макс Планк Ултрамариновият пигмент от лапис лазули се използвал, заедно със злато и сребро, за най-луксозните манускрипти.
„Само писари и художници с изключителни умения биха били натоварени с използването му“, казва Алисън Бийч от университета в Охайо, историк по проекта.
Неочакваното откриване на такъв ценен пигмент в толкова ранна епоха и в устата на жена от 11 век в селските райони на Германия е безпрецедентно. За този период е известно, че Германия е активен център на книгопроизводството, но определянето на приноса на жените е особено трудно. В знак на смирение много средновековни книжници и художници не подписват работата си, практика, която особено се прилага за жените. Много съвременни учени приемат, че жените играят малка роля в създаването на ръкописи.
Констатациите от това проучване не само поставят под въпрос дългогодишни убеждения в областта, но и разкриват индивидуалната история на един живот. Останките на жената първоначално били сравнително незабележимо откритие от сравнително незабележимо място, или поне така изглеждало. Но с помощта на съвременни техники учените успяват да открият наистина забележителната история на живота ѝ.
„Тя била включена в обширна глобална търговска мрежа, простираща се от мините на Афганистан до нейната общност в средновековна Германия през търговските метрополиси на ислямския Египет и византийския Константинопол. Пигментът пътувал хиляди мили с търговските кервани и кораби, за да послужи на творческата амбиция на тази жена художник ”, обяснява историкът и съавтор Майкъл МакКормик от Харвардския университет.
„Тук имаме преки доказателства за жена, не само рисувала, но рисувала с много рядък и скъп пигмент, и на много изненадващо място“, обяснява Кристина Варинер от Института по история на човека Макс Планк, старши автор на документа. „Историята на тази жена можеше да остане скрита завинаги без използването на тези техники. Това ме кара да се чудя колко други артисти ще открием, ако потърсим“.
