Начинът, по който мозъците ни извикват спомените, все още е доста непонятен. Защо често си спомняме моменти и събития най-общо и не помним подробностите точно?

Нови изследвания показват стъпките при извикването на прости спомени.

"Ние знаем, че нашите спомени не са точни копия на нещата, които първоначално сме преживявали", казва Хуан Линде-Доминго, изследовател от Училището по психология и Центъра за здраве на човешки мозък в Университета в Бирмингам в Обединеното кралство.

Линде-Доминго и негови колеги от университета в Бирмингам и Центъра за мозъчни изследвания в Кардиф, Уелс проучват как мозъците ни извикват определени спомени и какво показва това за начина, по който помним събитията.

"Паметта е реконструктивен процес, пристрастен в завимост от личните знания и мироглед - понякога дори си спомняме събития, които никога не са се случвали", казва водещият автор Линде Доминго. Точно как един спомен се реконструира в мозъка, стъпка по стъпка, до момента липсва научно рабиране, допълва той.

Изследователите се опитват да определят процеса, чрез който мозъкът открива и реконструира спомени чрез "декодиране". техните констатации са публикувани в Nature Communications и са достъпни онлайн.

Абстрактните категории са приоритет
За да разберат как работи процесът на припомняне в реално време, изследователите помолили участниците да запомнят изображения на различни обекти, които те също така научили да свързват с различни думи, за да станат словесно напомняне впоследствие.

След време участниците трябвало да си спомнят обектите с колкото можели повече подробности, след като чуели съответната дума. Докато правели това, изследователският екип записвал мозъчната им активност чрез сложна мрежа от 128 електрода на скалпа.

След това изследователите използвали специализиран компютърен алгоритъм за декодиране на мозъчните сигнали, за да разкрият вида на изображението, което всеки участник си спомня и как си го припомня.

Изследователите установяват, че участниците първо си припомнят по-абстрактната информация - например, дали образът е на животно или музикален инструмент. Обаче мозъците на участниците не си спомняли никакви подробности за външния вид на обекта. Тази стъпка, казват изследователите, идвала по-късно.

"Успяхме да покажем, че участниците извличат абстрактната информация от по-високо ниво, като например дали мислят за животно или за неодушевен предмет, малко след като чуят напомнящата дума“, отбелязва старшият автор на изследването, неврологът доц. Мария Уимбър.

"Едва по-късно те си припомнят специфичните детайли, например дали са гледали цветен обект или черно-бял контур", добавя тя.

Мозъкът възстановява предубедено
Процесът на извличане на спомен, отбелязват изследователите, изглежда е в рязък контраст с процеса на първоначално възприемане на образа в мозъка.

Когато човек вижда за първи път сложен обект, обясняват изследователите, мозъкът първоначално регистрира дребните детайли, като цветови схеми или модели. Едва след това мозъкът отбелязва абстрактната категория, към която принадлежи обектът - като животно, растение или мебел.

"Ако нашите спомени дават приоритет на концептуалната информация, това също има последици за това как нашите спомени се променят, когато ги извикваме многократно", обяснява Линде-Доминго. Той пояснява, че това "предполага, че те ще стават по-абстрактни и по-обобщени при всяко следващо припомняне."

"Въпреки че нашите спомени изглеждат за нашето "вътрешно око" като ярки образи, те не са просто моментни снимки от миналото, а са реконструирани и предубедени", казва Хуан Линде-Доминго

В бъдеще изследователският екип иска да разбере дали стъпките на извличане на паметта са фиксирани или дали действително могат да бъдат обърнати, така че мозъкът да припомни фините детайли преди абстрактните категории.

Освен това, Линде-Доминго и колегите му се интересуват и от това как здравият мозък извлича сложни спомени, с надеждата, че да разберат как процесът на извличане на спомени се променя след травма, например при пост-травматично стресово разстройство.