Проблемите с даването на българско гражданство отново са сред водещите теми на всекидневниците.

"Въпреки че министърът на икономиката Емил Караниколов обеща пред журналисти да даде информация кои са инвеститорите, получили български паспорт по бързата процедура, в крайна сметка не го направи. От Министерството на икономиката прехвърлиха топката към правосъдното министерство, което се оправда със защитата на лични данни. През лятото разследване на "Сега" установи, че никой не контролира новите "инвестиции". Общо 50 чужденци са получили паспорти у нас по ускорена процедура от 2014 г. насам срещу обещание за инвестиции от 1 до 2 млн. лв. Не става въпрос обаче за реални инвестиции, а за хора, купили държавни ценни книжа, акции от български дружества или имоти, съобщи министърът след заседание на кабинета..." - в. "Сега".

"За пръв път Европейската комисия представи подробен доклад за схемите за гражданство и право на пребиваване срещу инвестиции, прилагани от някои държави - членки на ЕС, предаде пресслужбата на институцията. В доклада се очертават съществуващите практики и се посочват някои рискове за ЕС, свързани с тези схеми, по-специално за сигурността, изпирането на пари, данъчните измами и корупцията. В доклада се констатира, че липсата на прозрачност в начина, по който функционират схемите, както и липсата на сътрудничество между държавите членки допълнително засилват тези рискове. В три държави - членки на ЕС (България, Кипър и Малта), се прилагат схеми за предоставяне на гражданство на инвеститори при условия, които не са толкова строги, колкото обикновените режими за натурализация. В тези три страни няма нито задължение за физическо пребиваване на лицето, нито изискване за други действителни връзки с държавата, преди да бъде получено гражданство, се казва в доклада. Тези схеми представляват общ интерес за ЕС, тъй като всяко лице, което придобие гражданство на държава членка, придобива едновременно с това гражданство на съюза. Решението на една държава членка да предостави гражданство в замяна на инвестиции дава автоматично права спрямо другите държави членки, и по-специално правата на свободно движение и достъп до вътрешния пазар на ЕС, за да се упражнява икономическа дейност, както и правото да гласуваш и да бъдеш избиран в европейски и местни избори. На практика тези схеми често се рекламират като способ за придобиване на гражданство на съюза заедно с всички права и привилегии, произтичащи от него. В доклада се посочва, че в тези три държави членки кандидатите получават разрешително за престой в началото на процедурата по кандидатстване за гражданство, така че притежанието на такова разрешително за даден период от време е достатъчно за допустимост по схемата. Реалното местоживеене обаче, тоест физическото присъствие за определен период на територията на въпросната държава членка, не се изисква. Това означава, че кандидатите могат да получат българско, кипърско или малтийско гражданство и следователно гражданство на ЕС, без да са живели на практика в тези страни. За България се отбелязва, че кандидатът трябва да разполага с разрешително за постоянен престой за пет години (обикновена процедура) или за една година (бърза процедура), за да може да кандидатства за българско гражданство. Присъствието на кандидата се изисква за подаването на молбата за гражданство. Той трябва да премине през интервю, но не е задължително да знае български език или да покаже познания за българския обществен живот. Кипърските власти смятат, че инвестициите в страната са достатъчна връзка между кандидата и Кипър, а в Малта на крайния етап на процеса по натурализация кандидатите са разпитвани за връзките им със страната, например трябва да представят бордни карти, показващи, че са пътували до там, доказателства за дарения, членство в местни клубове и други. В Малта съществува регулатор за схемата за гражданство срещу инвестиции, който публикува годишни доклади, предавани за проверка на парламента. Миналата година Кипър обяви създаването на Комисия за надзор и контрол и въведе кодекс за поведение за схемата. В България не съществува нито регулатор, нито кодекс за поведение. В нито една от трите схеми няма цялостна информация за самоличността на хората, които са получили гражданство заради инвестиции и за техните страни по произход. Докладите на малтийския регулатор съдържат информация за броя на получените кандидатури и за броя на одобрените и отхвърлените, както и за приходите, генерирани от схемата. Изисква се ежегодно публикуване на имената на всички, които през изминалите 12 календарни месеца са получили малтийско гражданство чрез регистрация или натурализация, включително (макар и без изрично да бъдат идентифицирани) и по инвестиционната схема. В България и Кипър няма такава информация..." - в. "Дневник".

"Временната комисия за проучване на всички данни, факти и обстоятелства по повод изнесените в европейски и български медии твърдения за скандалната подкупна схема при придобиване на българско гражданство от чужди граждани" ще иска среща с главния прокурор Сотир Цацаров и ДАНС. На заседанието на комисията беше решено председателят ѝ Йордан Цонев (ДПС) и заместникът му Тома Биков (ГЕРБ) да поискат среща с Цацаров. Комисията ще напише писмо до ДАНС с искане на информация за разработките по схемата за придобиване на българско гражданство. От Министерството на правосъдието ще се изиска конкретика за броя на издадените български гражданства, от МВР справка за чуждестранни граждани, получили българско гражданство, които са криминално проявени. Комисията беше създадена по искане на ДПС след публикации в български и чужди медии за корупционна схема за купуване на гражданство с участието на ВМРО. През есента председателят на агенцията за българите в чужбина Петър Харалампиев бе обвинен като ръководител на престъпна група за корупционна схема при даването на български паспорти за чужденци..." - в. "Дневник".

Сред тематичните акценти на вестниците в четвъртък са и промените в закона за личните данни, за които адвокат Александър Кашъмов предупреждава, че могат да доведат до посегателство върху свободата на словото.

"Без дебати, без гласове против и при рехаво присъствие в пленарната зала депутатите одобриха окончателно законови промени, които отварят врата за проверки на медийни публикации, журналисти, за академични проучвания, документални материали и др., както и за откази за достъп до информация. С 83 гласа "за" и 10 "въздържал се" парламентът прие поправките в Закона за защита на личните данни, регламентиращи, че обработването и оповестяването на лични данни за журналистически цели, както и за академично, литературно или художествено изразяване ще е законно, ако се зачита неприкосновеността на личния живот. Предвиждат се и десет критерия, на базата на които ще се преценява дали има баланс между свободата на изразяване и правото на защита на личните данни. "Намерението да се трасира по този начин пътят за проверки в медиите се потвърждава от великодушното изключение, записано със закона, според което проверката "не може да води до разкриване на тайната на източника на информация", коментираха преди дни от "Програма достъп до информация". Още при обсъждането на текстовете в парламентарната вътрешна комисия експертите на организацията възразиха, че има сериозни опасения за защита на свободата на словото и на информация. Пред "Дневник" адвокат Александър Кашъмов и днес каза, че описаните критерии, на базата на които ще се преценява балансът между медийната свобода и защитата на данните, са много обтекаеми и субективни. Допълни, че няма информация в друга страна да има подобна законова регламентация. В страните от Западна Европа има такъв баланс, но той е маркиран в практиката на Европейския съд по правата на човека, тук се вкарва в закон, а това не е удачно, смята той. Единственият, изказал се в пленарната зала днес, беше Милко Недялков от левицата, който изрази притеснения от разпоредбите и критериите, които залагат субективизъм. Никой не му отговори, а след това този текст и няколко други бяха гласувани и одобрени анблок. Според приетите текстове ще се преценява дали журналистите законово имат достъп до данните, дали имат право да ги обработват и да ги изнасят, без да нарушават баланса със защитата на личните данни, в зависимост от естеството на личните данни и обстоятелствата, при които те са станали известни. В същото време се казва, че когато комисията за защита на личните данни упражнява правомощията си, не може да стига до разкриване на тайната на източника на информация. Как ще се спази този принцип, след като ще се дава информация за естеството на личните данни и как те са придобити, не се разбира. Сред другите критерии за отчитането на баланса е влиянието, които разкриването на данните ще окаже върху неприкосновеността на личния живот на засегнатите хора и тяхното добро име. Ще се преценява и общественият интерес. Както и дали данните са за хора, обхванати от закона за конфликт на интереси - тоест политици, магистрати и др. Ще се взима предвид и дали става дума за информация за хора, които "поради естеството на своята дейност" имат "по-занижена защита на личната си неприкосновеност или чиито действия имат влияние върху обществото", без да се дава ясна дефиниция кой попада в този кръг, както и няколко други критерия. По искане на "Програма достъп до информация" беше записано, че няма да се налага да се доказва наличието на всички критерии, а само на съотносимите към конкретното проучване. Но все пак въпреки възраженията остана възможността за проверки и откази за достъп до данни. Депутатите продължават да гласуват без дискусии и изказвания на второ четене промените в Закона за защита на личните данни, които основно целят да въведат в българското законодателство европейските правила за защита на личните данни, след влизането в сила на регламента GDPR." - в. "Дневник".

Насилието над медици също е сред актуалните теми.

"Районната прокуратура в Г. Opяxовица повдигна обвинение за пpичинената телеcна повpеда на медицинcки cпециалиcт от ЦСМП в гpада, cъобщи дъpжавното обвинение. Пpокуратурата наблюдава бъpзо пpоизводcтво, обpазyвано на 21.01.2019 г. за това, че на cъщата дата около 01.00 чаcа в гp. Г. Opяxовица, в cгpадата на cпешния центъp, е пpичинена леĸa телеcна повpеда на Наталия Аpмянова - медицинcки cпециалиcт пpи ЦСМП-Г. Opяxовица по повод изпълнение на cлyжбата й... Предвиденото наказание е лишаване от свобода до 3 години..." - в. "24 часа".

"Българският лекарски съюз изразява безпрекословната си подкрепа, както към д-р Сибила Маринова, нейния екип и всички медици, работещи в МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" - Велико Търнова, така и към Наталия Армянова - фелдшер в Спешна помощ - Горна Оряховица. Това се казва в позиция на БЛС. Съсловната организация осъжда всяка форма на физическа и вербална агресия над медицински лица. Случилото се с фелдшер Армянова, с д-р Маринова и нейния екип е поредната проява на осъдително и неприемливо отношение към представители на лекарското съсловие. Недопустимо е медиците да стават заложници на собственото си призвание и докато се борят да спасят поредния човешки живот, да бъдат принуждавани да защитават своя собствен. "Важно е да бъде създаден работещ механизъм, който да защити лекарите на работното им място, за да може спокойно да изпълняват задълженията си. Необходими са цялостни действия към превенция на агресията в лечебните заведения, защото там не е мястото за саморазправа и насилие. Българският лекарски съюз е готов да предприеме всички възможни действия в тази посока и ще направи всичко по силите си, за да се увери, че законовият инструментариум ще сложи край на това грубо и неоправдано отношение към всички медицински лица. "Всеки от нас трябва да осъзнае жертвогoтовността на представителите на медицинското съсловие и да уважава ежедневните грижи, които те полагат за пациентите, трудейки се неуморно и изпълнявайки задълженията си професионално, дори и в трудните условия на работа, в които са поставени. БЛС апелира към всички да бъдем по-човечни един към друг и да оценяваме труда на ближния." - в. "Труд".

Всекидневниците съобщават също, че договорът за строежа на автомагистрала "Хемус" вече е публичен.

"АПИ показа договора за строежа на АМ Хемус На интернет страницата на Агенция "Пътна инфраструктура" в "Профил на купувача" е публикуван договорът за изграждането на 134 км от автомагистрала "Хемус" в участъка от пътен възел "Боаза" до пресичането с път I-5 Русе - Велико Търново. Това съобщиха от пътната агенция. АПИ предоставя договора, въпреки че изпълнението на строително-монтажните работи на инфраструктурния проект, възложени по чл. 14, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки, не изисква неговото публикуване, уточняват от агенцията. Договорът с "Автомагистрали" ЕАД е изпратен и на народните представители от Парламентарната група "БСП за България" в 44 Народно събрание, съобщават от АПИ..." - съобщават "Стандарт" и "24 часа" в идентични публикации.