На снимката се вижда горещата разширяваща се мъглявина на останките от свръхновата на Тихо. Звездната експлозия за първи път е била регистрирана преди повече от 400 години от известния астроном Тихо Брахе.
Представеното изображение е композиция от три рентгенови цвята, направени от орбиталната рентгенова обсерватория Чандра. Разширяващият се газов облак е изключително горещ, Малки разлики в скоростта на разширяване са дали на облака пухкав вид.
Въпреки че звездата, създала SN 1572 (свръхновата на Тихо от 1572 година), вероятно е напълно изчезнала, някъде там има друга звезда. Тихо G - твърде неясна, за да бъде забелязана на изображениято, се смята за спътник на избухналата преди 400 години звезда.
Защо останките на тази свръхнова са толкова важни? Тихо е свръхнова е от тип Iа, който се използва в скалата за разстояние, която калибрира мащаба на видимата Вселена. Смята се, че пиковата яркост на свръхновите от тип Ia е добре изучена, което ги прави много ценни в изследването на връзката между яркостта и отдалечеността в далечната вселена.
Освен това е добре документирана промяната на яркостта през времето, когато тази свръхнова светела на нощното небе. Това продължило повече от година.
Свръхновата на Тихо е една от осемте супернови, видими с просто око, за които има исторически записи. Тя се появява в началото на ноември 1572 г. и е независимо открита от много хора.
Появата на нова ярка звезда в съзвездие Касиопея в онези времена била знаменателно събитие.
В Англия кралица Елизабет извикала математика и астролог Томас Алън, за да я посъветва във връзка с новата звезда, както записва антикварят Джон Обри в своя меморандум
На другия край на света - в династията Минг в Китай, звездата се превръща в проблем между реформатора в правитеството Джанг Жужен и младия император Уанли. В съответствие с космологичната традиция, императорът бил предупреден за лошото си поведение, тъй като новата звезда се тълкувала като предвестник на злото .
Новата звезда избухва малко след 2 ноември, а на 11 ноември вече става по-ярка от Юпитер. Около 16 ноември 1572 г. яркостта ѝ достига своя пик - около 4,0, като според някои описания е колкото на Венера, когато тази планета е най-ярка. Свръхновата остава видима с невъоръжено око до началото на 1574 г., когато постепенно избледнява, докато не изчезва от погледа.
Останките на свръхновата за първи път са открити в радиовълновия диапазон едва през 1952 година. След няколко години било прието, че радиоизточникът е остатък от суперновата на Тихо. След това е наблюдаван и оптично.
Разстоянието до остатъка на свръхнова е оценено на между приблизително 6,500 и 16,300 светлинни години, но последните проучвания показват приблизително 8000 - 9800 светлинни години.
