Твърде дългото пребиваване в социалните мрежи може да доведе до формиране на нереално самочувствие, разочарование и депресия, особено децата и подрастващите са склонни към това. Родителите трябва да обърнат специално внимание на своето поведение, казва психиатърът Ирис Хаут -  доктор по психология, регионален директор и директор на медицинското звено на болницата „Св. Йосиф” в Берлин-Вайсензее.

В Германия е проведено представително проучване (2017 год.), в което участвали над хиляда деца и юноши на възраст от 12 до 17 години. Повечето респонденти казват, че използват социални мрежи 2,5-3 часа на ден, най-вече момичетата. Всеки трети заяви, че използва социални мрежи, за да „не мисли за неприятни неща”. 14% от анкетираните заявяват, че не могат да спрат да използват социалните мрежи. 13% заявяват, че са съгласни с твърдението, че се чувстват нещастни, ако не могат да използват социалните мрежи.

"Това може да се превърне в зависимост. Човек става неспокоен и напрегнат, когато не е в интернет. Би трябвало да служи като сигнал за родителите - ако децата им са в интернет повече от 2 часа на ден, те пренебрегват училището заради дейността си в социалните мрежи, дистанцират се от хората около тях и стават апатични. От решаващо значение е да се образоват децата и тийнейджърите за медийната грамотност. Между другото, това се отнася и за възрастните потребители (...) Можете да се възползвате от новите медии, да общувате с целия свят и да поддържате връзка със семейството и приятелите си, но за ограничен период от време, като спазвате медийна диета. И, разбира се, не може да се игнорира истинската комуникация с приятели тук и сега, с контакт очи в очи, с докосвания ”, смята психиатърът.

„Свръхпозитивното представяне на мнозинството от потребителите, които постоянно правят публикации, води до нарцистичен поглед и следователно до формиране на неправилно самочувствие и нереалистични очаквания от живота. Това води до неудовлетвореност и разочарование в нецифровия свят, които не могат да бъдат адекватно преодолени чрез ново бягство в социалните медии. По този начин здравословното развитие на самочувствието не се случва”, казва д-р Хаут.

Тя допълва, че потребители, "които вече имат проблеми, конфликти, се втурват в такива медии, за да избягат от реалния свят". Тогава обаче тези хора започват да се сравняват със свръхуспешните образи на други потребители, в резултат на което „укрепват техните страхове и депресии”.

В резултат на това може да се развие истинска пристрастеност, свързана със „системата за възнаграждение в мозъка чрез ситуации, които са положителен стимул”, смята експертът. С други думи, ако човек получи много харесвания, това увеличава желанието отново да получи тази „награда”.

От професионална гледна точка, Хаут смята за важно да нараства „количеството изследвания за това как това ново комуникационно поведение влияе върху формирането на нагласи към себе си и другите хора и какви възможни промени се случват (докато) в мозъка, продължават да нарастват. ".