На всеки му се е случвало на работа, докато общува с приятели или по време на семейни събирания: този, който има най-малко знания по дадена тема, да твърди, че знае всичко по нея и  дори да се представя за експерт.

Това явление има име - Ефектът на Дънинг-Крюгер. Това не е болест, синдром или психично заболяване. Присъства във всички до известна степен и го има толкова дълго, колкото човешкото познание, макар че едва наскоро да е започнало изучаването и документирането му в социалната психология.

В своето проучване от 1999 г., публикувано в Journal of Personality and Social Psychology, Дейвид Дънинг (David Dunning) и Джъстин Крюгер (Justin Kruger) показват данни на нещо, което е известно на философите от времето на Сократ, за който се предполага, че е казал нещо подобно на "единствената истинска мъдрост е да знаеш, че не знаеш нищо".

А доста по-късно, през 1871 г., Чарлз Дарвин казва, че „невежеството по-често ражда увереност, отколкото знанието“.

Казано просто, некомпетентните хора мислят, че знаят повече, отколкото всъщност знаят, и са склонни да се хвалят с това.

За да изпробват теорията на Дарвин, учените изследват хората по няколко теми, като граматика, логическо мислене и хумор. След всеки тест питат участниците какво мислят за представянето си. По-конкретно, участниците са запитани колко от другите участници в теста са се представили по-зле от тях.

Дънинг е изненадан от резултатите, въпреки че потвърждават хипотезата му. Често, независимо от темата, хората, които са се справили зле с тестовете, класират своята компетентност много по-високо.

Средно, участниците в теста, които достигат до 10-ия персентил, класират себе си близо до 70-ия персентил. Онези, които най-малко знаят какво говорят, вярват, че знаят толкова, колкото и експертите.

^{*Персентил е мярка, използвана в статистиката, посочваща стойността, под която пада определен процент от наблюденията в група наблюдения. Персентилът представя всяка една от 100 равни групи, в които една популация може да бъде разделена според разпределението на стойностите на дадена променлива.}

^{Unskilled and unaware of it: how difficulties in recognizing one's own incompetence lead to inflated self-assessments.
Kruger J, Dunning D.}
 

Резултатите на Дънинг и Крюгер са възпроизведени в поне дузина различни области - математически умения, дегустация на вино, шах, медицински познания сред хирурзите и безопасност на огнестрелните оръжия сред ловците.

По време на изборите и в месеците след встъпването в длъжност на президента на САЩ Доналд Тръмп, интересът към ефекта на Дънинг-Крюгер се увеличи. Търсенията на Google за „Дънинг-Крюгер“ достигат своя връх през май 2017 г., според Google Trends, и оттогава остава висок.

Има и "много повече изследователска дейност" за ефекта точно сега, отколкото веднага след публикуването му, разказва Дънинг. Обикновено интересът към тема на някакво изследване се увеличава през петте години след първоначалното проучване, а след това спада.

„Очевидно е, че това е свързано с Тръмп и с различните начини, с които хората си обясняват поведението му - коментира Дънинг, - така че, да, много от тях са политически. Хората се опитват да разберат другата страна. Наблюдава се силно нарастване на политическите пристрастия, те стават по-жестоки и крайни, така че хората се опитват да намерят обяснения".

Въпреки че изявленията на президента Тръмп са изпълнени с грешки, лъжи или неточности, той показва голяма увереност в своите способности.

Той казва, че не чете много, защото решава проблемите "с много малко знания, различни от познанията, които аз [вече] имам."

Той каза в интервюта, че не чете дълги доклади, защото "вече знам точно какво е това".

Той цитира своите "високи нива на интелигентност" при отхвърлянето на научния консенсус за изменението на климата.

Преди десетилетия той заяви, че може да сложи край на Студената война: "Ще ми трябват час и половина, за да науча всичко, което трябва се научи за ракетите", каза Тръмп през 1984 г. пред Washington Post. „Мисля, че все пак знам по-голямата част”.

"Доналд Тръмп надценява знанията си от десетилетия", отбелязва Брендън Нихан (Brendan Nyhan), политолог от Мичиганския университет. „Не е изненадващо, че продължава да се държи по същия начин в Белия дом”.

Дънинг-Крюгер "предлага обяснение за този вид високомерие", казва Стивън Сломан (Steven Sloman), когнитивен психолог от Университета Браун. "Това е Тръмп накратко. Той е човек с нулеви политически умения, който няма представа, че има нулеви политически умения. И това му дава изключително самочувствие."

Сломан смята, че ефектът на Дънинг-Крюгер е станал популярен извън света на изследванията, защото това е прост феномен, който може да се отнася за всички нас. И защото хората отчаяно искат да разберат какво се случва в този свят.

Много хора "не могат да проумеят издигането на Тръмп”.

"Той е точно обратното на всичко, което ценим в един политик, и той е точно обратното на това, което смятахме, че американците ценят", коментира Сломан. И някои от тези хора търсят нещо научно, за да си го обяснят.

Дали хората искат да разберат "другата страна" или просто търсят епитет, ефектът на Дънинг-Крюгер работи и в двата случая, заяви Дънинг, което според него обяснява повишаването на интереса.

Последствията от ефекта Дънинг-Крюгер обикновено са безвредни. Ако някога сте отишли на училище със самочувствие, че „си знаете всичко”, а оценката на учителя покаже друго, значи сте изпитали ефекта на Дънинг-Крюгер.

От другата страна на спектъра ефектът може да бъде смъртоносен. През 2017 г. бившият неврохирург Кристофър Дънч бе осъден на доживотен затвор за осакатяване на няколко пациента.

"Представянето му бе трагично", пише за Дънч негов колега хирург след нескопосана операция на гръбначния стълб, предава Texas Observer. „Той нямаше ясна представа колко лоша е техниката му”.

Дънинг подчертава, че ефектът е особено опасен, когато някой има влияние или средства да нанесе вреда, а няма човек, който да му каже честно, че греши.

Той отбеляза, че няколко самолетни катастрофи биха могли да бъдат избегнати, ако екипажът е поговорил с прекалено самоуверения пилот.

„Трябва да имате хора около вас, които са готови да ви кажат, че правите грешка”, обяснява Дънинг.

Какво се случва, когато некомпетентните не желаят да признаят, че имат недостатъци? Толкова ли са уверени в собствените си познания, че ще отхвърлят самата идея, че могат да ги подобрят?

Не е изненадващо (макар и не по-малко важно), че последващите изследвания на Дънинг показват, че най-ярките представители на ефекта на Дънинг-Крюгер също са и най-малко склонни да приемат критики или да проявяват интерес към самоусъвършенстване.

Тази статия първоначално е публикувана от The Washington Post и примерите, които отразява, са от американската действителност, но ефектът на Дънинг-Крюгер е общочовешки и всеки може сам да намери аналози не само в българската политическа реалност, но и в ежедневието си.