В средата на миналия месец арабската буря с нежното име „пролет“, връхлетя и далечна Венецуела. Предвождана от САЩ западна коалиция, към която, за разлика от Италия, Турция, Гърция и други членки на НАТО и ЕС, побърза да се присъедини правителството на Бойко Борисов, отхвърли легитимността на законно избрания президент на страната и застана зад самопровъзгласилия се за президент Гуаидо. България няма интереси във Венецуела. Големите световни играчи обаче там имат сериозни икономически интереси и апетити които способстваха за създалата се ситуация в и около Венецуела.
Нефт и природен газ
Венецуела е световен лидер по обем на доказани нефтени залежи. При това и на лек (горивен), и на тежък (за дълбочинна химическа преработка) нефт. След Катар, Русия и Туркмения тя с нарежда на 4-то място и по запаси на природен газ. Достатъчен да задоволи нуждите на цяла латинска Америка, при наличие на преносна мрежа от руски тип което остана неосъществен проект на покойния венецуелски президент Хуго Чавес с Газпром.
До идването на Чавес на власт националната нефтена компания на Венецуела изцяло се контролираше от САЩ, към чиито пазар течеше над 90% от ежедневно добиваните над 3 млн. барела нефт в страната. Чавес заложи на приходите от износа на нефт за реализация на социалната си политика и с оглед тяхното увеличие създаде дъщерна нефтена компания,чрез която в нефтената индустрия на страната нахлуха руски, китайски и японски инвестиции за десетки милиарди долара. САЩ реагираха с налагане на икономически санкции срещу Венецуела и поредица от опити за насилствено сваляне на левия режим на Чавес и неговия наследник Мадуро. В резултат добивът на нефт спадна с 200%, а инфлацията в страната счупи всички рекорди.
Злато и диаманти
Венецуела е изключително богата на злато и диаманти, добивани по открит способ. С добива на самородно злато и диаманти страната се стреми да компенсиране спрените от САЩ директни плащания за покупката на венецуелски нефт. Само за миналата година експортираното за рафиниране в Турция злато е на стойност 900 млн. долара. Турция е избрана за целта благодарение на активните политически контакти с правителството на Мадуро, който за две години на четири пъти посети Турция, а миналата година Ердоган осъществи първото по рода си посещение на турски държавен глава във Венецуела.
В началото на 2018 г. златните запаси на централната банка на страната се оценяват на 150 т. В началото на 2019 г. Венецуела поиска от централната английска банка да й върне оставеното там на депозит 31 т. венецуелско златона стойност 1.2 млрд. долара, но й бе отказано. За излизане от продоволствената криза и американската икономическа хватка страната прибягна до златните си резерви като продаде на ОАЕ 29 т. злато срещу евро.
„Петро“
В началото на миналата година Венецуела обяви създаването на собствена криптовалута под името „петро“ (петрол). За разлика от американския долар и останалите криптовалути, които не са обезпечени с нищо и се крепят единствено благодарение на вярата в американската икономическа мощ и рекламата, венецуелското „петро“ е изцяло обезпечено с нефт. Сиреч, притежателят на „петро“ може да го размени по всяко време срещу венецуелски (и не само) нефт. Благодарение на това му качество още в първите дни на емитирането му на международния пазар Венецуела продаде „петро“ за няколко милиарда. По този начин „петрото“ обещава не само да избави Венецуела от орбитата на икономическа й зависимост от САЩ, но и да разклати из основи стабилността на американската валута като универсално средство за международен платеж.
Такива са обстоятелствата и фактите около днешната съдба на Венецуела. Лозунгите и призивите за защита на свободата и демокрацията в боливарската република прикриват интересите на Запада. Това, дали арабската пролет ще се разрази с пълна сила във Венецуела и другите страни от Латинска Америка ще зависи от новото съотношение на силите в преразпределението на зоните на влияние на американския континент и в световен мащаб. Ще видим.
Кърджали бг вести
