Търсят се: интелигентни, непринудени кандидати, в добра форма, за първата пилотирана мисия до Марс. Изисквания: смешна перука, ботуши с няколко номера по-големи и червен нос.
Всичко това може да накара Нийл Армостронг да се обърне в гроба си, но изследователи открили, че успехът на бъдещите мисии до Червената планета ще зависи от присъствието на добър клоун на борда.
Комиците са се доказали като хора способни да обединяват цели екипи в стресиращи ситуации.
“Комиците имат способността да обединяват всички, да скъсяват дистанцията, когато се появи напрежение и да повдигат духа”, казва Джефри Джонсън, антрополог от Университета във Флорида. “Когато живеете с други хора на ограничено пространство за дълъг период от време, както при една бъдеща мисия до Марс, е напълно възможно да се появи напрежение. Жизненоважно е на борда да има някой, способен да обедини всички, така че да си свършат работата, да отидат и да се върнат безопасно. От това ще зависи успехът на мисията”, добавя той.
Джонсън изследвал мисиите до Антарктида в продължение на 4 години и осъзнал значимостта на клоуните, лидерите, приятелите, разказвачите на истории, миротворците и съветниците за обединението на тима.
“Тези роли са неофициални, те се появяват в рамките на групата. Интересното е, че ако групата притежава правилната комбинация от роли, тя се справя успешно и обратното”, казва той.
НАСА планира да изпрати астронавти на луната през 2023 като част от подготовката на екипа за пилотирана мисия до Марс в началото на 2033. Космическите агенции в Русия и Китай планират пилотирани мисии от 2040 нататък.
Но мисията до Червената планета няма да е лесна. Марс се намира на средно 140 милиона мили разстояние от Земята, като пътуването в едната посока ще отнеме близо 8 месеца. И макар дори самото разстояние да е истинско психическо изпитание за астронавтите, те ще бъдат изправени и пред забавяне в комуникациите от по 20 минути във всяка посока. В спешни ситуации, няма да има време за обаждане до наземния контрол.
Дори леките забавяния се отразяват зле на екипажа. Когато НАСА изпробвала 50-секундно забавяне в комуникациите върху астронавтите на Международната космическа станция, открила, че раздразнението сред тях нараства, с последващ ефект върху ефективността им при изпълнение на поставените задачи.
Сега Джонсън работи с НАСА, за да разбере дали клоуните и други герои са жизненоважни за успеха на дългите мисии. Засега той наблюдавал 4 групи астронавти, който прекарали от 30 до 60 дни в симулационния център на агенцията.
Джонсън изследвал и изолирани рибари на сьомга в Аляска и открил, че клоуните често с готовност стават обект на шеги и различни номера. В Антарктида един клоун на шега бил погребан в тундарата, но присъствието му било жизненоважно за скъсяване дистанцията между учените, изпълнителите и изследователите.
Норвежкият изследовател Руал Амундсен оценил присъствието на клоун в експедицията. През 1910 Амундсен избрал веселия готвач Адолф Линдстрьом при опита си да достигне Южния полюс, знаейки добре, че той е душата на компанията и би намалил стреса от носталгията през дългите полярни нощи.
Но както демонстрира случаят с Линдстрьом трябва и нещо повече от това да накараш хората да се смеят. Да си забавен не е достатъчно да получиш работата.
Източник: theguardian.com