През 1990-те стотици хиляди жени в Перу са били стерилизирани принудително. Правителството в Лима било убедено, че така ще победи бедността в селата в Андите. И до днес жестоките престъпления остават ненаказани.
Руте Сунига изглежда притеснена. Не ѝ е лесно да говори за това. "Завързаха ме на едно легло. Първо ръцете, а след това и краката. Някой ми натисна главата надолу. След това ми сложиха упойка. Не изгубих напълно съзнание. Усетих как след операцията зашиват раната. Болката беше много силна", спомня си тя през сълзи.
Зловещата норма от Лима
От тази "операция" са изминали вече 20 години. Но Рута Сунига страда и до днес. Навремето тя е била стерилизирана против волята ѝ. И нейната история далеч не е единствената. Всъщност такава е била обичайната практика в отдалечените села в Андите. По заповед на правителството през 1990-те са били стерилизирани стотици хиляди жени. Според някои документи, става въпрос за най-малко 300 000. Други документи обаче свидетелстват за 330 000 жени и няколко хиляди мъже.
Те са били отвеждани за операция от медицински сестри и полицаи. А лекарите са били задължени да се придържат към зададената от правителството норма. Това разказва бившата медицинска сестра Либия Пинарес. "Всеки месец трябваше да изпълняваме нормата. В противен случай ни уволняваха. Натискът беше толкова голям, че дори и медицински сестри са се подлагали на стерилизация - само и само за да изпълним нормата. Заповедите идваха директно от Лима - по времето на президента Алберто Фуджимори", казва тя.
Стерилизацията може да победи бедността?
Почти всички жертви са жени от отдалечените села в Андите, където се говори кечуа. Много от тях дори не са разбирали какво точно вършат лекарите. Перуанското правителство е искало да намали раждаемостта на селското население, защото смятало, че високата раждаемост е основната причина за бедността и глада в отдалечените долини на Андите, както и в перуанската част от басейна на Амазонка. Оказва се обаче, че животът им след стерилизацията не е станал по-лек. Тъкмо обратното, споделя Хосефина Куиспе Гонсалес. "Мъжът ми едва не ме наби пред медицинските сестри. Какво правиш тук, крещеше ми той, защото смяташе, че съм дошла доброволно за операция. Оттогава насам семейният ни живот не е същият, както преди", казва тя.
Руте Сунига също твърди, че принудителните стерилизации са влошили живота на жертвите. Най-малкото защото повечето операции се били извършени немарливо и набързо. И до днес много жени се оплакват от хронични болки. "Вече не живеем щастливо с моя партньор. И това е само защото навремето ме оперираха. Всички припечелени пари давам за лекарства. Вече не мога да работя и на полето. Болките са все така силни", казва тя.
Отскоро президентът Алберто Фуджимори, който е заповядал стерилизациите през 1990-те, е зад решетките. Само че не заради тези престъпления. Той е осъден за корупция и за изпращането на ескадроните на смъртта срещу комунистите партизани. Принудителните стерилизации и до днес си остават ненаказани.
