Ако се чудите защо е цялата тази врява в България, прочетете този текст. В него Даниел Смилов от DW показва, че шумотевицата явно не е случайна. Ето кой извлича ползи от нея:
Обобщение на седмицата: Край парламента шум се вдига, лъскат щитове и саби. Не се вижда някой да пристига, нито пък нещо важно вътре да се кове. Защо е тогава цялата тази шумотевица?
От над половин година насам нивата на шума в българската политика са изключително високи. Почти всяка седмица има шумен скандал и “остра конфронтация” между ГЕРБ и БСП (като към втория отбор от време на време се включва и президентът Радев). За всички е ясно, че от цялата тази врява особена обществена полза няма - Константинопол и този път няма да падне. Но шумът продължава да се усилва, което очевидно е изгодно за основните действащи лица в парламентарния театър.
За ползите от политическия шум
Преди да стигнем до стратегиите на политическите играчи, нека първо дефинираме политическия шум. Това е дейност, чийто резултат не е важен - може дори да е нулев или отрицателен. Важното е за постигането на този нулев или отрицателен резултат политиците да получат много медийно време, което да използват за атака на опонентите и за себеизлагане пред обществеността. Накратко: ползата от политическия шум е, че привлича общественото внимание към неговия производител.
Скандалът с махането на преференциалното гласуване беше точно такъв политически шум. Първо, ДПС неясно защо (винаги) искат обезсмисляне на преференцията: може би за да предотвратят обединение на извънпарламентарната опозиция или да дразнят "Патриотите”. И двете потенциални цели не блестят нито с благородство, нито с особена политическа прозорливост.
ГЕРБ се съгласи с ДПС за де факто отмяна на преференцията с аргумента “да не се губи парламентарният ден” (според Цветанов). Оказа се обаче, че за да постигнат тази цел, ГЕРБ ще загубят поне два, ако не и повече парламентарни дни. Защото бързо стана ясно, че трябва да отменят собственото си решение и да върнат обратно преференциите - поради простата причина, че те се оказаха много популярни, а и отмяната им поначало беше необоснована. В крайна сметка излезе общ отрицателен резултат - поне два дни загубено парламентарно време. Но пък бяха генерирани изключително високи нива на политически шум.
Шумът около преференциите скри големите скандали от миналата седмица, които са далеч по-важни и по-опасни за политическия истаблишмънт. Докато се обсъждат преференциите, хората забравиха, че в продължение на две години държавните институции не са свършили нищо съществено по случая с отравянето на Гебрев и не са разследвали потенциалната руска следа в него. Дори когато информацията бе изнесена в чуждата преса, пак не разбрахме какво са правили руски разузнавачи на територията на България в добре подбрани моменти от близката ни история. Човек би казал, че подобен скандал е манна небесна за всяка опозиция по света. Не и за БСП обаче. Политическият шум по повод едно нещо е свързан диалектически с политическо мълчание по друго, по-важно нещо.
Ползите за ГЕРБ
Скандалът не е опасен за ГЕРБ. Напротив, позволява им да отбележат някоя и друга точка в играта. Не чак да вкарат гол, но да изпълнят два корнера и един тъч. Първо, Борисов отново се оказа "гласът на разума”, макар и прошепнат му от ненадейно място - депутата от гражданската квота Георги Марков. Така или иначе се създаде общо впечатление, че ГЕРБ слуша народа и се съобразява с него, дори и на цената на “щета” за себе си (по министър Горанов).
Второ и по-важно, поправяйки поправката на поправката за преференцията, ГЕРБ получават възможност да кажат: “Виждате ли, няма скрита коалиция между ГЕРБ и ДПС. Това са приказки на зложелателни анализатори”. Това съобщение ще отекне мощно в проправителствените депесарски медии. Нищо, че става дума за фалшив аргумент. Скритата коалиция между ГЕРБ и ДПС е факт не от вчера. Всички важни политически решения или тяхната липса в този парламент - по съдебна реформа, КТБ, данъци, външнополитическа ориентация, ключови назначения - са гласувани почти без изключение от тези две партии. Ясно е също така, че при продължаващия разпад на “Патриотите” без гласовете на ДПС стабилността ще е силно нестабилна.
Въпреки тези очевидни реалности, стратегията на ГЕРБ е да отрича докрай. Мила, не е това, което си мислиш - виж как отмених отмяната на преференциите.
Ползите за БСП
БСП също няма да вкарат гол, но изпълниха пряк свободен и два пъти удариха греда. Това стопля сърцата на поизнервената им публика, която се чуди как при толкова слаба и наситена с грешки игра на ГЕРБ червените продължават да изостават в резултата. А причината е елементарна треньорска грешка на Корнелия Нинова. Тя е дала инструкция на агитката си да вика с пълно гърло, а на футболистите си да тичат като бесни по игрището и да се хвърлят в остри противоборства. Според нея тази ескалация на напрежението ще доведе до падане на гол. Затова и БСП излизат от парламента и се опитват да инициират/яхнат граждански протести “срещу потъпкване на избирателните права”.
Грешката се състои в това, че цялата активност на БСП се развива в единия ъгъл на игрището, който е традиционната зона на националпопулистите и т.нар. “Патриоти”. По въпроси като геополитическа ориентация, права на малцинствата, миграция, хомофобия и пр. "социалистите” днес са май по-крайни дори от „Атака" и НФСБ. Изтегляйки се в краищата на футболното игрище, те оставят ГЕРБ да контролира центъра и да провежда от време на време голови атаки в опразнените пространства. А политическият шум подпомага стратегията на Нинова. Нищо, че за БСП това е губеща стратегия.
Ползите за ДПС
Скритият коалиционен партньор уж загуби точка, но пък запази алибито си на опозиция. Истинската битка за Движението очевидно не е преференцията, а случващото се около “Емко” и “Дунарит”. Разшумяването около отравянето на Гебрев е вредно за плановете на ДПС. Затова по-високият шум около преференцията, заглушил "Новичока”, е добре дошъл.
Ползите за "Патриотите"
В опит да си отбележат автогол, „Патриотите" удариха гредата, което в крайна сметка е поне частичен успех. Резултатът се запази: “Патриотите” и днес са достатъчно неединни, за да направят ДПС екзистенциално важно за правителството, но пък са достатъчно единни, за да служат за параван на този факт. По този начин те постигат максимална полезност и вдигат своята цена както за ГЕРБ, така и за ДПС. А освен всичко друго, шумът от тази седмица заглуши дискриминационните обертонове на Каракачановата “концепция за циганите”.
Накрая трябва да се каже и това: шумът е полезен и за политическите анализатори - те мерят неговите нива и конструират теории за полезността му за системата.