Анелия Крумова спечели общоградския конкурс за есе, посветен на Апостола, в своята възрастова група. Конкурсът на тема "Народе????“ бе организиран от община Кърджали, Общинския комитет „Васил Левски“, Регионалната библиотека „Никола Йонков Вапцаров“ и вестник „Нов живот“. Кметът инж. Хасан Азис и главният редактор на в. „Нов живот” Иван Бунков връчиха наградите на отличените по време на  общоградското поклонение пред паметника на Апостола на 19 февруари.
Анелия Крумова от 11"б" клас на СУ "Петко Рачов Славейков" получи признание за уникалната си творба и в своето училище по време на честването на Левски, което методическото обединение по история, география и философия организира вече 29 години. В общоучилищния конкурс Анелия безапелационно спечели първото място, следвана от Атанас Ников от 10"в" клас. Двамата бяха на същите позиции и в миналогодишното издание на конкурса. На трето място тази година са есетата на Димитър Георгиев от 11"г" и Рени Солакчиева от 9"в" клас. Преподаватели по история на призьорите са Галина Стефанова и Димитър Димов. Наградите връчи директорът на СУ "П. Р. Славейков" Милко Багдасаров. 
Младите попълнения в Школа "ИстОрика" изнесоха рецитал от стихове, посветени на Апостола, с артистизъм и желание за изява.
За финал Анелия Крумова прочете своето есе, предизвика размисъл и сълзи в очите у присъстващите. 
Ето и текста на есето:

НАРОДЕ????

Дяконе…Честваме те днес. Заседнала е буца в гърлото ни. Но нищичко не правим. Само стискаме по-здраво зъби. Ти виждаш ли ни, Левски? Не, моля те, не гледай! Народът, който ти освободи от тираните е поробен отново. Поробихме се сами. Срамуваш ли се, Левски… Плачи, плачи. Седя умислена, а свещта догаря в ръката ми. За кое да се помоля по-напред… Да се оправи държавата или да се оправи народът в държавата? Излизам и започвам да бягам. Бягам от плача на изоставеното бебе. Бягам от молитвите на болната жена. Бягам от всичките обезнадеждени лица. Бягам от себе си. И ти избяга от нас, Апостоле. Но аз бягам към теб. Търся спасение. Но кой да ни спаси? Ние не вярваме, че можем сами. Някой взе вярата ни. Захвърли я на боклука. Бездомника рови в нея. Сякаш търси изгубена надежда. Търси я, точно като нас. Търси по-хубавото утре. И ти го търсеше, нали. Намери го. Бесилото ти го подари..А ние, народе? И ние ли чакаме някой, нещо да ни подари? Нима не ни е вече подарено? Самият Левски цяла свобода ни подари. Как ще разказват за теб внуците ти, народе? „Народ, научен да клечи, е котило на родоотстъпници!“ Народ, уж велик, народ под наем станахме. „Народ под наем съществуваше, нявга е една ничия земя.“ – така навярно ще кажат те. Ще си спомнят, че сме им разказвали за нашата история – и тя велика, като нас. Ще помнят разказите ни за горда Стара планина, ще изплуват в съзнанието им и красивите Родопи. Ще знаят и, че език сме дали на всичките славяни. Пет века бесилото е скърцало. И герой сме имали. Велик! Левски неговото име е било! Загубил себе си, но спечелил свободата за своя народ. А сега… „Издълбаха небето, Василе, ще достигат навярно до Бог, да го молят за друго бесило, че не стига един лъвски скок.“ Песента тъжна изпята е. Мълчи и тя. Срамува се. Температурите рязко падат. Още повече да изстинат сърцата ни. Стават и думите на безценица. Любовта е стотинки. А вярата е просякиня. Кръстът е на промоция на битака. Черният петък просветли душите ни. Честността измита е през три води. И вкусът на свободата май е още по-горчив. Същият си е, но ние се съмняваме. Безверници, мизерници в безвремие. Купуваме душите им, продаваме душите си. На дявола. А ангелът е някъде високо в небето. За прошка му се молим. Да прости, че сме живи. И ти ни прости, Левски. Даде ни свобода да живеем. Не живеем, а просто съществуваме. Прости Дяконе, прости. На този ден ми се мълчи. Мълчи и ти народе, нищо не прави. Бесилото си потърси. И сещай се за Левски само в тези дни. За този, който те освободи. А ти как му се отблагодари? НАРОДЕ???? Как му се отблагодари?

Кърджали бг вести