Драмата около Брекзита отдавна предизвиква смесица от ужас и подигравки. Всяко ново изявление на Тереза Мей се посреща с насмешки. Много наблюдатели отдавна настояват да се препрограмира хард-дискът на "Мейбота", както много британци наричат Тереза Мей. Често се цитира и известната сентенция на Алберт Айнщайн, че безумието се състои в това да вършиш винаги все същото, ала постоянно да очакваш различен резултат.

Не че Тереза Мей изведнъж получи някакво просветление. Бунтът в кабинета ѝ я принуди да отстъпи. Нейното упорство отдавна се беше превърнало в проблем и само пречеше на вземането на решения. Само истинският бунт с десетина заплахи за оставки в кабинета й принуди Мей да открехне задната вратичка и да не изключи възможността за удължаване на срока за Брекзит. Това все още не е решение, защото удължаването на срока не променя нищо по същество. Ала все пак засега като че ли е предотвратен нерегулирания Брекзит на 29 март. С други думи, европейците могат да си отдъхнат. Как обаче изглежда планът за намиране на решение през спечелените допълнителни месеци? Защото окопните битки между твърдите поддръжници на Брекзита, умерените консерватори, проевропейските сили, разочарованата опозиция и представителите на икономиката продължават с пълна сила. Правителствената ръководителка, която в тези съдбоносни мигове трябваше да покаже сила и да работи за своите граждани, се провали безславно. И малкият изход, който Мей предложи с удължаването на срока, тепърва трябва да бъде изпълнен със съдържание.

Лейбъристите променят курса

Към цялата трагедия на Брекзита спада и това, че лидерът на опозицията през цялото време действаше идеологически също като правителствената ръководителка. Лейбъристката партия също имаше нужда от шок, а именно - напускането на партията от група известни депутати, за да може най-сетне и Джереми Корбин да получи просветление.

Сега той изведнъж се застъпва за нов референдум. Може би вече е късно. Защото партията му нямаше да загуби толкова доверие и подкрепа, ако Корбин беше подел тази инициатива по-рано. При това повторното всенародно допитване е най-добрият и логичен изход от задънената улица. И крясъците на твърдите поддръжници на Брекзита, че по този начин се злоупотребява с волята на народа, не могат да се вземат насериозно.  В Германия също избираме ново правителство на всеки четири години. Защо тогава да не може три години след един референдум да се гласува отново по една толкова важна тема? След като при това вече всички знаят какво означава в действителност Брекзитът.

Промяната на курса на правителството и на опозицията отваря шанс за аварийно спиране на косъм от пропастта. Досега изглеждаше, че британският автомобил на Брекзита ще влети в пропастта без спирачен път. Като във филм на ужасите. Всички гледат и викат: "Спри-и-и!". 

Бедата все още не е напълно избегната, но отговорните политици в двете големи партии сега поне разполагат с възможност да дръпнат кормилото. Ако това стане, британците и ЕС ще избегнат катастрофата.