Объркването при избора на европейски главен прокурор е сериозно, защото процедурата се прилага за първи път. Но можем да кажем, че назрява много тежък конфликт между Европейския парламент и Съвета, където са представени правителствата на държавите членки.

Нека да започнем отначало. Създаването на европейска прокуратура беше много отдавнашно желание на много държави членки. Но в много голяма степен Великобритания спираше този процес. Така че това е може би първата много голяма институция, която се създава в контекста след Брекзит.

Когато ставаше дума за процедурата, се постигна консенсус между всички държави членки решаващата дума всъщност да имат експертите. Т.е. да се създаде един специален комитет по подбора, който да отсее трима кандидати. Експертите бяха бивши конституционни съдии, бивши международни съдии, най-големите юридически имена в съответните държави - т.е. даде се на най-компетентните да определят късата листа от кандидатите. Беше им вменено задължението да ги подредят. За да могат политиците, които нямат тази компетентност, да бъдат максимално улеснени.

Тази много тежка процедура доведе до три имена, измежду които Лаура Кьовеши, бившата румънска прокурорка, беше поставена на първо място от всички европейски юристи. На второ място беше френският кандидат Жан-Франсоа Бонер, на трето немският - Андрес Ритер.

След това тази тройка, убедително водена от Лаура Кьовеши, отиде в ръцете на представителите на европейските държави и там се получи най-голямата изненада: с много малко преднина, но французинът застана начело. Т.е. политическите лидери дадоха знак, че не желаят Лаура Кьовеши и са готови да пренебрегнат решението на експертите.

След което, за да има процедурата своя финал, тези кандидатури дойдоха в Европейския парламент. И тук, на терена на ЕП, в двете отговорни комисии се оказа, че Лаура Кьовеши е титулярът на депутатите. Които, в някакъв смисъл, представляват европейските граждани. 

Как се стигна дотук?

Можем да разсъждаваме много, но това, което знаем е, че България, Румъния (румънските социалисти), Унгария, Полша са гласували против Кьовеши. А в нейна подкрепа са голяма част от западноевропейските държави. Изключваме, разбира се, Германия и Франция, които си имат свои кандидати. Но не забравяйте - решенията в Съвета по този въпрос се взимат с обикновено мнозинство. Мнозинството е създадено от бившите социалистически държави, от онези корумпирани правителства или не чак толкова корумпирани, които обаче се страхуват от това жена като Кьовеши да заеме тази позиция. В Комисията по вътрешен ред и сигурност на Европейския парламент се видя много ясно, че г-жа Кьовеши е единствената, която има много опит, десетократно по-голям опит от французина при разследване на злоупотреби с европейски пари, пране на пари, ДДС зад граница и всичко останало. Толкова очевидно тя е най-подходящият и отговарящ на критериите кандидат, че ние можем само да се запитаме какво са имали представители на българскоро, румънското и други правителства предвид, че да гласуват срещу нея? Защото тази информация вече изтече.

Оттук нататък, аз съм убеден, че няма да има щастлив край или лесна развръзка за тези, които са гласували против Кьовеши. Ако се отиде до гласуване в планерна зала, убеден съм, че Европейският парламент ще препотвърди решението на комисиите. И тогава някой трябва да отстъпи - Съветът или Парламентът. В такива случаи най-често решението се отлага. Само че, за разлика от някои други отлагания, тук трябва да има бързо решение, защото самата европейска прокуратура ще започне да се структурира и да набира своите членове, заместник-председатели от отделните държави, едва след като е избран главният прокурор. Ето в тази ситуация се намираме.

Казусът "Лаура Кьовеши" ще стане нещо много по-голямо. Той ще покаже дали европейските държави са готови да изберат човек, който решително ще се бори с корупцията, или един по-умерен, по-дипломатичен, търсещ консенсус първи главен прокурор като френския. Много е важно кой ще бъде първи, защото той ще зададе облика, ще създаде прецедентите. Аз съм убеден, че това трябва да бъде румънката, и никак не съм изненадан, че българското правителство не я подкрепи.

*Коментарът е публикуван в личната фейсбук страница на Светослав Малинов.