3 МАРТ е своеобразния връх, венец, макар и кървав, на една вековна близост на двата славянски, православни народа. Препредаваното от уста на уста,от поколения на поколение , от деди на внуци ехо за идваща, желана , очаквана помощ от по-големият ни брат, гальовно наричан „дядо Иван”, най-после се сбъдва! А то е - ОСВОБОЖДЕНИЕТО на България от пет вековното Османско владичество и ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО на третата българска държава. Там, под Шипка се слива кръвта на българските опълченци и руските солдати.От векове обаче нас ни свързват и бит и душевности и четмо и писмо и духовност и вяра! За успеха на това благородно дело, както никога до тогава се сливат в едно и руския боен дух и руския културен и духовен елит и руското държавно ръководство, целият братски руски народ! Чудно ли е тогава, че в европейска преса за случващото се в онези дни четем „...Този път руският император Александър ІІ е тръгнал със своя народ начело на руската армияза избавлението на друг народ – акт непознат в дългата историяна династията Романови ..” Прокламацията на руския император от 15юни 1877 год., която се чете по пътищата на военните действия също впечатлява кореспондентите на европейската преса. „Българи, моята войска премина днес Дунава и навлиза във ВАШАТА ЗЕМЯ. Не отмъщавайте за извършените престъпления!На справедлив и безпристрастен съд да се предадат само ония малцина злодеи, останали ненаказани... Мохамеданската вяра да остане незасегната... Животът и честта на мохамеданските семейства свято запазени...” Наистина, много благородство трябва да носиш за да изречеш и отстояваш с действията си казаните думи в хода на кървавите седем месечни сражения на войната . Войната осея българската земя с костите на десетки хиляди руски войници и офицери. Хиляди украински, беларуски, финландски, сръбски и черногорски бойци, в името на святото дело, с кръвта си напоиха родните поля и хребети.Над десет хиляди български опълченци, млади момци и калени в живота мъже заплатиха с живота си БЪЛГАРСКАТА СВОБОДА! Всички те склопиха очи за да я получат и имат децата им! Това бе цената за да го има нашият, български 3 МАРТ!
На тази дата в 1878 година е сключен САН-СТЕФАНСКИЯмирен договор , с който се слага край на Руско-турската Освободителна за българския народ война.Името си договора получава от селцето, където се подписва - Сан-стефано/Йешилкьой/, на петнайсетина километра от някогашния Истанбул..
Случилото се там и тогава добива известност в Европа, а и по света, чрез кореспондентите на тогавашната преса, и дипломатически представителства. За някои и някъде в Европа това е просто поредна новина в графа – хроника. Така, както са известявали и за кланетата на деца, жени и старци при потушаване на Априлското въстание от 1876 год. в Батак, Перущица, Бяла черква, Панагюрище и къде ли още не... . И толкоз! За други, пак в Европа, случилото се там и тогава е поредния сблъсък на Великите сили за влияние на Балканите. За „цивилизована Европа“ с която в последните три деситетилетия българските брюкселски „политици“, и т.н. „български медии“ лягат и стават, ние българите, сме непознат, „далечен”, чужд по манталитет и бит народ. Западните правителства на Велики сили гледат на случващото се тогава / а и сега..!/ на Балканите единственно и само през призмата на своята икономическа изгода и интерес.
Разбираемо и естествено, за нас българите, случилото се там и тогава - на 3 МАРТ е една дългочаквана, жадувана, изстрадана, пет вековна радостна въздишка. Освен нас, още един народ, със своята интелигенция и войнска сила, с цената на хиляди свои свидни жертви, изразява своята искренна съпричастност към историческия факт и от сърце споделя нашата радост. РУСКИЯТ НАРОД !
Поколенията трябва да знаят, помнят, ценят и осмислят тази свята българска дата ! А за тези, определящи себе си в последния четвърт век като „управляващ български елит“, носител и знаменосец на прослувутите „западни ценности“ това важи с двойна сила !ЗАЩОТО НАРОД,КОЙТО НЕ ЗНАЕ И ПОМНИ СВОЯТА ИСТОРИЯ НЯМА НАСТОЯЩЕ, А ОЩЕ ПОВЕЧЕ БЪДЕЩЕ !
Иван Колев
Председател на клуба за
Приятелство с Русия
Кърджали
