По време на археологически разкопки в древното селище Болгар, някога столица на Волжка България (сега Татарстан) руски археолози откриват работилница за обработка на кехлибар от края на 13 - началото на 14 век.
В съчетание с предишни изследвания, откритието доказва хипотезата, че селището е било най-големия търговски и занаятчийски център на монголската Златна орда, съобщава пресслужбата на Института по археология на Руската академия на науките, цитирана от изданието N+1.
„Работилницата е съществувала по време на разцвета на градската култура на Болгар след разрушителните събития, свързани с превземането на Волжка България от монголите.
Откритието подчертава международните отношения на Болгар и високото ниво на стабилни търговски отношения от онова време: занаятчии от Долна Волга, Закавказието, руски и други земи са живели рамо до рамо, работили, търгували и получавали материал за продуктите си от райони, отдалечени от Волжка България”, разказва Денис Бадеев, ръководител на разкопките в Болгарското селище, изследовател от катедра "Средновековна археология" на Института по археология на Руската академия на науките.
От края на IX - началото на Х век на мястото на Болгар са съществували селища на прабългарски племена. Градът Болгар за първи път се споменава от арабския географ ал-Балхи през 920 година. По-късно градът става столица на Волжка България. Бил е голям занаятчийски и търговски център. Местни занаятчии са изработвали бижута, оръжия, обработвали са кожи.
След завладяването на държавата от монголите през 1220-те и 1240-те години и преди основаването на столицата на Златната орда Сарай, столицата на хан Бату (на монголски хан Батъй, внук на Чингиз хан) била в Болгар.
В края на XIII-началото на XIV век градът преживява период на разцвет. Тук са построени катедрална джамия, източните и северните мавзолеи, около които са разположени занаятчийски и търговски квартали.
През 1361 г. градът е опожарен по време на междуособиците в Ордата. По-късно той се възражда, но през 1431 г. е напълно разрушен.
През 2011 г., заедно с експедиция на Института по история на Академията на науките на Татарстан, руските археолози установяват разположението на сграда, открита при разкопки от 1989-1990 година.
Оказа се, че това е базар, който е възникнал в занаятчийската част на града и е бил разрушен не по-късно от 70-те години на XIV век (вероятно в резултат на въоръжен конфликт). В нея са се помещавали занаятчийски работилници, специализирани в обработката на цветни метали, производството на мъниста и пръстени от стъкло, изделия от кост и рог.
През 2018 г. на мястото на един от парцелите са намерени предмети, показващи съществуването на бижутерска работилница, в която са изработвани предмети от кехлибар.
Археолозите откриват около 0,7 кг суров кехлибар, изрезки от кехлибар, заготовки и самите изделия, сред които най-много са мъниста с битрапецоидно сечение и висулки с ромбоиден край. Също така в работилницата са изработвани правоъгълни вложки, цилиндрични и дисковидни мъниста, капковидни висулки.
Доказателството, че тук е имало работилница, а не магазин или склад, са не само са намерените отпадъци, заготовки, но също така и занаятчийски инструменти - нож с извит гръб, малко длето, пила с квадратно сечение, шила, игли. Тук е намерен сребърен медальон, който е копие на златен динар от средата на 13-ти век.
Намерените монети, сечени от Златна Орда от втората половина на XIII век, разположени в същия пласт, както и пълната липса на монети по време на управлението на хан Узбек, позволяват на изследователите да заявят със сигурност, че работилницата е съществувала в края на XIII - началото на XIV век.
За момента учените не могат да кажат откъде е донесен в Болгар суровия кехлибар. Това може да бъде Прибалтика или около р. Днепър. С помощта на рентгенова флуоресцентна спектрометрия учените планират да определят химическия състав на кехлибара, а от неговите примеси може да бъде идентифициран произхода му.
Изследователите предполагат, че тук са работили хора от руските земи - в работилницата са намерени съдове от червена и бяла глина, типични за тези места, а на едно от парчетата е запазена буквата на кирилица „А“, надраскана на сурова глина. Тук са намерени и каменни и бронзови кръстове, а сред останките от кухнята - свински кости (местните хора изповядват исляма и не ядат свинско месо).
Разкопките помогнаха да се разкрие по вида на строителството на града още нещо интересно. Той е бил обитаван от различни народи, но те са живеели заедно, а не разделени според религиозната си или етническа принадлежност. Археолозите стигнаха до това заключение, след като проучват домовете близо до работилницата. От едната страна са живяли хора от Закавказието, както се вижда от типичната за тях пещ, а от другата страна, вероятно от Долна Волга, които са правели украшения от стъкло.
„Свикнахме да мислим, че в такива градове са съществували квартали, където определени групи от населението живеят компактно, разделени по религиозен принцип: например в един квартал - мюсюлмани, в друг - християни, в трети - някой друг. Разкопките в Болгар оставят впечатлението, че в този период не е имало такова разделение, а населението е живеело смесено. Едва по-късно се случва подобно разделение и християнското население е преселено в покрайнините на града“, обяснява Бадеев.
