Всички сме чували за черните дупки - космическите обекти, от които нито материята, нито радиацията успяват да се измъкнат. Гравитационното им привличане е толкова голямо, че, дори най-бързото нещо във вселената – светлината, не може да им избяга. По тази причина черните дупки са най-тъмните обекти в космоса. Те са резултат от огромни, умиращи звезди, при които цялата маса бива компресирана в малко количество пространство. Докато ядрото се свива, външните слоеве се разпростират в пространството и образуват свърхнова: красива космическа експлозия.

Свръхновите са причина за наличието на по-тежки елементи. Без свръхнови, ние не бихме съществували. Вероятно сте го чували и преди, но от там идва изразът “ние сме космически прах”.

Черните дупки са трудни за откриване. Те не могат да бъдат наблюдавани, защото “засмукват” околната светлина и не излъчват доловима радиация. Учените наблюдават ефекта на силното гравитационно привличане на черните дупки върху околното пространство.

Белите дупки са обратното на черните дупки: нищо не може да попадне в тях. Ако се движите към центъра на бяла дупка, ще се разпаднете преди да сте я достигнали, заради огромното количество енергия, изригващо от нея. Белите дупки не се вписват в Теорията на относителността и са противоположности на черните дупки. Малко вероятно е да съществуват в действителност, тъй като изглеждат като обекти, генериращи енергия. За момента не са наблюдавани бели дупки. Някои учени дори допускат, че Големия взрив е бил бяла дупка, но засега това не е доказано.

Една от основните причини да се смята, че бели дупки не съществуват, е фактът, че те намаляват ентропията. Законите на термодинамиката твърдят, че общата ентропия на вселената се увеличава. Белите дупки, обаче, я намаляват и затова не се вписват в настоящия модел на вселената. Други вярват, че белите дупки може да са липсавщото парче от пъзела на тъмната материя. И все пак за момента те си остават математически чудовища, които не са се материализирали.

Източник: forbes.com