Всеобхватен анализ на канализационните води, събрани в 74 града в 60 страни, даде първите сравними глобални данни, които показват нивата и видовете антимикробно резистентни бактерии, които присъстват в предимно здрави хора в тези страни. Националният институт по храните и Техническият университет на Дания, оглавяват проучването, което е проведено от международен екип от изследователи.

В метагеномното проучване изследователите са очертали целия ДНК материал в пробите от отпадъчни води и са установили, че според антимикробната резистентност страните в света попадат в две групи. Северна Америка, Западна Европа, Австралия и Нова Зеландия като цяло имат най-ниските нива на антимикробна резистентност, докато Азия, Африка и Южна Америка имат най-високи нива.

Бразилия, Индия и Виетнам имат най-голямото разнообразие в гените на резистентност, докато Австралия и Нова Зеландия имат най-ниско ниво.

Санитарни условияя и здраве са тясно свързани с антимикробната резистентност
Според изследователите, използването на антимикробни средства обяснява само малка част от появата на антимикробна резистентност в различните страни. Следователно, изследователите са търсили други фактори, които могат да водят до пявата на резистентни бактерии или са показателни. В работата си те са използвали няколко изчерпателни набора от данни от Световната банка, например за здравния статус на страните и етапа на развитието им.

Работата на изследователите показва, че повечето от променливите, които са свързани с появата на антимикробна резистентност в дадена страна, са свързани със санитарните условия в страната и общото здравословно състояние на населението.

"В борбата срещу антимикробната резистентност нашите открития показват, че би било много ефективна стратегия, ако се положат съгласувани усилия за подобряване на санитарните условия в страни с високи нива на антимикробна резистентност", казва професор Франк Аареструп от Националния институт по храните и ръководител на проучването.

Използвайки същите данни от Световната банка, изследователите също така са прогнозирали нивата на антимикробна резистентност в 259 страни / територии и са съставили световна карта на резистентността в здрави популации. Според техните оценки, Нидерландия, Нова Зеландия и Швеция имат най-ниски нива на резистентност, а Танзания, Виетнам и Нигерия са с най-високи. Според оценките Дания има шестото най-ниско ниво на антимикробна резистентност.

Данни за многократна употреба
Противно на данните от традиционните методи за анализ, суровите данни от метагеномните изследвания могат да бъдат използвани повторно, за да се изследват други проблеми. Например за анализиране на появата на други болестотворни микроорганизми в канализацията.

С появата на повече гени на резистентност в бъдеще, изследователите ще могат също да анализират публично достъпните сурови данни от метагеномни изследвания, за да разкрият бързо как тези гени са се появили и разпространили.

Стъпка по-близо до глобална система за наблюдение
Изследователите ще използват опита, придобит от проекта, за за разработване на световна система за наблюдение, която може непрекъснато да наблюдава появата и разпространението на причиняващите болести микроорганизми и антимикробната резистентност.

„Анализът на отпадъчните води може бързо и сравнително евтино да покаже точно кои бактерии изобилстват в дадена област - и събирането и анализирането на отпадъчните води не изисква етично одобрение, тъй като материалът не може да бъде проследен до физически лица, жизнено важна възможност, също и в развиващите се страни”, обяснява професор Франк Аареструп.

Амбицията на изследователите е да развият система, която дава възможност за обмен и интерпретиране на информация в реално време. Като такива, би било възможно да се използват данните от глобалното наблюдение, напр. да управляват болести, които заплашват да се разпространят извън границите на страната и да се превърнат в пандемии, като ебола, морбили, полиомиелит или холера.

Изследването е описано по-подробно в статия в Nature Communications "Глобален мониторинг на антимикробната резистентност на базата на метагеномни анализи на градските отпадъчни води".

Антимикробната резистентност (АМР) е способността на микроорганизмите - като бактерии, вируси и някои паразити, да спрат антимикробното действие на познатите средства срещу тях - антибиотици, антивирусни и противомаларийни лекарства..