Добре дошли в Алтимир, България, село на изчезване в най-бързо намаляващата страна в света. Документалният филм на режисьора Кей Ханахан е част от поредицата The Atlantic Selects с творби на независими творци, курирана от The Atlantic.

Подобно на много българи от селските райони, жителите на Алтимир смятат епохата на Съветския съюз за прекрасни дни, когато животът в селото процъфтявал и младите хора се задържали достатъчно дълго, за да създадат семейство. Сега, 20 години след падането на СССР и едно десетилетие след присъединяването си към Европейския съюз, България губи граждани - средно 164 на ден, пише The Atlantic. Тя е в челните позиции по намаляване на населението.

Кей Ханахан прекарала лятото сред местните жители на Алтимир. Базираната в Будапеща режисьорка е доброволец от Корпуса на мира в България.

Факт е, че историята на глобализацията често се разказва от гледна точка на тези, които напускат. Ханахан „иска да научи как живеят онези, които остават". Краткият документален филм показва кризата на обезлюдяването през очите на възрастно семейство -  Йордан и Малинка.

- Виж колко е тихо; 3 500 души са живели тук, казва Йордан, докато развежда Ханахан из селото с велосипеда си.

Комбинация от фактори допринесе за демографската катастрофа в България, включително ниската раждаемост (сред най-ниските в света), високата смъртност и масовото изтичане на мозъци. ООН прогнозира, че населението на България ще спадне от 7.2 милиона до 5.2 милиона до 2050 г. Понастоящем повече от 1 милион българи живеят в чужбина - повечето от тях в ЕС.

Преобладаващото чувство сред селяните в Алтимир е дълбока носталгия, установява Ханахан

"Тяхната история отразява предизвикателствата, пред които са изправени много общности по света, които се борят да вървят в крак с промените, предизвикани от глобалната икономика."

Докато снима, Ханахан започна да осъзнава, че Йордан използва камерата, за да създаде исторически сведения за онова, което е останало в селото. „В този момент разбрах, че работим по проект, който е много по-голям от филма, който първоначално замислях“, казва тя пред The Atlantic.

Понякога чуждите очи виждат по-добре истината за нас от собствените ни. Какво да кажем за този поглед към големия ни проблем, че изчезваме? Може да ни накара да се почувстваме зле, може да ни насълзи, може да ни ядоса, нас, които оставаме в тази красива земя, че ни сочат и анализират, а може да почувстваме съчувствието и разбирането. Преценете сами.

За документалните филми на Кей Ханахан научихме, че са били показвани в Националната художествена галерия на САЩ и филмовите фестивали по света, включително фестивалите за документално кино Big Sky, Docudays Human Rights и Етнографим. Кей има магистърска степен по кино и медии от университета Темпъл и бакалавърска степен по антропология от университета Конкордия в Монреал. От визитката ѝ разбрахме, и че в България Кей се радва на бадемовите кроасани, новинарските програми и домашно приготвена българска ракия понякога.