Някои хора са го чували през 70-те, други в горещ летен ден в Хампстед, Лондон, а един човек дори написал поема за него.

Близо 4% от хората по света са чували мистериозното явление, познато просто като Бученето – странен нискочестотен звук. Източникът му си остава неясен, макар много обитатели на урбанизираните центрове да твърдят, че се касае за шумово замърсяване.

За странния звук са докладвали хора от Чешир, Великобритания до остров Чичагов близо до бреговете на Аляска и Сидни, Австралия.

Звукът наподобява този на голям камион, с двигател работещ на празен ход, на близкия паркинг.

Най-ранните свидетелства датират от Великобритания в началото на 70-те, според проучване на геофизика Дейвид Деминг, който сам е става свидетел на странни звук. Той също не успял да открие източинка, но поне предложил едно от фициалните обяснения за явлението. Повечето сериозни учени, които отказват да бъдат сравнявани с любители на конспиративни теории, предпочитат да избягват темата.

През 2012, след като той самият чул Бученето, учителят и бивш университетски преподаватал Глен Макферсън решил да последва примера на Деминг и да проучи странния шум. За целта първо създал интерактивна карта на Бученето, събрала хиляди описания на очевидци и местоположението им в този момент.

Макферсън предлага 4 възможни обяснения.

Естествените източници били очевидната отправна точка. Канадският физик Елизабет Силбър обаче обяснява: “Съществуват множество природни източници...като сияния, светкавици, метеорити, вулкани, водопади и вълните на океана. И все пак нито един от тях не би могъл да обясни Бученето”.

И все пак едно от нещата, които базата данни разкрила, е че повечето свидетели – макар далеч не всички – са станали свидетели на шума в градовете, което накланя везните в полза на шумовото замърсяване.

И все пак изследването на Деминг изключило подобна вероятност. Доказателствата посочили, че не се касае за акустичен звук, той самият го обяснява с електромагнитна енергия.

Според него източникът вероятно са нискочестотни сигнали между 3 Hz и 30 kHz, които по света се използват за комуникация с подводниците. Изненадващо радиосигналите биха могли да предизвикат слухови реакции у хората – т.нар. микровълнов ефект. Той е резултат от лъчиста енергия, взаимодействаща си с меките тъкани в черепа, която стимулира слуховия нерв. Този ефект е бил изследван от Пентагона като възможно звуково оръжие.

За да изпробва хипотезата на Деминг, Макферсън създал черна кутия от проводящи материали, чиято цел била да филтрира подобни радио честоти. Но когато влязъл в нея, Бученето се засилило.

Тогава какво би могло да създава странния звук? Според Джеф Левентал причината трябва да се търси в градовете: вентилационни вентилатори на големи сгради, въздушни компресори, дизелови двигатели, автобуси, дизелово-електрически генератори, въздушни или водни помпи.

Сред възможните източници са трафикът по магистралите, минната дейност, въздушния трафик, електрическите подстанции и промишлените машини - особено доменните пещи и големите въздуховоди. Всички те биха могли да разпространят нискочестотен звук на големи разстояния и да причинят бучене.

Макферсън, който продължава да изследва Бученето, установил, че ако различните свидетели се намират в една и съща стая те докладват за различни акустични честоти. “А това никога не би могло да се случи със стандартен акустичен източник”, казва той.

Въпреки твърденията, Макферсън не е убеден, че някой някога е успял да запише Бученето, дори с най-съвременна аудиотехника. Той посочва и че, повечето от хипотетичните акустичните източници не са съществували в края на 60-те и началото на 70-те години, когато внезапно се появило Бученето.

Той смята, че не същестува външен, физически източник, а че са намесени неврологични фактори.

В крайна сметка Бученето си остава мистерия, а търсенето на източника продължава.

Източник: theguardian.com