Във вторник Европейският парламент окончателно прие т.нар. Директивата за авторското право, противоречив пакет от законодателства, предназначен да актуализира закона за авторското право в Европа. 

Депутатите гласуваха 348 в полза на закона и 274 против. Предложението за премахване на най-противоречивата клауза в закона - известна като член 13 или „филтър за съдържание“ - бе отхвърлен само с пет гласа. Директивата ще бъде предадена на държавите-членки на ЕС, които ще разполагат с 2 години, за да го въведат в местното законодателство.

Законът е противоречив

Европейските законодатели са силно разделени, като и двете страни бяха подложени на най-интензивните атаки на съперничещи си лобита, които ЕС някога е виждал от технологични гиганти, медийни компании, създатели на съдържание и активисти за онлайн свобода.

Защитниците на директивата казват, че тя ще балансира взаимоотношенията между американските технологични гиганти и европейските създатели на съдържание, давайки възможност на притежателите на авторски права да получат справедлив дял от печалбите на интернет платформите. Критиците обаче твърдят, че законът е неясен и слабо обмислен и в крайна сметка ще ограничи обмена на съдържание в интернет, задушавайки иновациите и свободата на словото.

И макар целта бе да се принудят големите платформи като Google и Facebook да споделят печалбите си с издателите, но на практика само ще засилят техния монопол. Защото тези гиганти имат достатъчно средства, за да плащат всякакви лицензи, но малките дигитални платформи. не биха могли да си го позволят. Критиците предупреждават, че законодателството би могло да очертае края на меметата, ремиксите и друго създадено от потребителите съдържание.

"Знам, че има много страхове, но сега имаме ясни гаранции за свободата на словото, обучението и творчеството онлайн", заяви вицепрезидентът на Комисията Андрус Ансип (Andrus Ansip) след гласуването.

Но мнозина не му повярваха.

Протести и медийни кампании

Последните дни преди гласуването бяха белязани от шествия и медийни кампании, включително десетки хиляди хора, протестиращи в Германия в събота под мотото "Спасете интернет". Подобни протести бяха организирани в Австрия, Полша и Португалия.

Повече от пет милиона подписаха петиция, призоваваща за премахване на член 13. Миналата седмица сайтове като Reddit, PornHub и Wikipedia също протестираха срещу законодателството.

Германия бе в сърцето на антиреформисткото движение, водено от Юлия Реда (Julia Reda), 32-годишна евродепутатка от Пиратската партия. Реда заяви, че гласуването отбелязва "мрачен ден за свободата на интернет".

Тя подчерта мащаба на народните протести срещу реформата в областта на авторското право, заявявайки, че 200 000 души са присъствали на демонстрации в региона този уикенд и пет милиона са подписали петиция срещу реформата - твърдейки, че „никога не е имало такъв широк протест“ срещу директива на ЕС.

Тя също така обвини парламента, че "напълно игнорира" народните протести и предупреди, че рискува да убеди младите хора, че няма смисъл да се ангажират с демократични протести.

Новата полиция в интернет: „данък линк“ и „филтър за качване“

Най-противоречивите клаузи в Директивата за авторското право - член 11 или „данък върху линковете“ и член 13 или „филтър за качване“ - останаха до голяма степен непокътнати.

Член 11 позволява на издателите да таксуват платформи като Google News, когато показват откъси от новини, докато член 13 трябва да въведе по-високи изисквания към платформите като YouTube да попречат на потребителите да качват съдържание, защитено с авторски права.

И в двата случая тези закони ще създадат проблеми. Член 13 например трябва да доведе до въвеждането на „филтри“, които ще сканират цялото потребителско съдържание, преди да бъдат качено на сайтовете, за да премахнат материали, защитени с авторски права.

Поддръжниците на закона, водени от евродепутата Аксел Вос, отговориха, че филтрите не са изискване, но не обясняват как компаниите могат да спазват член 13 без тях.

Въвеждането на алгоритъм, който може да филтрира всичко, което се споделя в интернет, създава опасения, че може да стане удобен инструмент за налагане на цензура и политически тоталитаризъм в Европа.

Защитниците на директивата казват, че твърденията за член 13, че „ще убие меметата“ са преувеличени и че законодателството включва защита за пародиите. Но експертите твърдят, че тези филтри са неефективни, действат автоматично и често погрешно изтриват съдържание от мрежата. Специалистите също така отбелязват, че предвид разходите за внедряване на такава технология, законът може да има обратния на целта си ефект - ще укрепи господството на американските технологични гиганти над онлайн пространствата.

Възможните последици от данъка върху линковете са също толкова трудни за прогнозиране. Законът е съсредоточен главно върху услуги като Google Search и Google News, които показват откъси от новинарски статии. Google заяви, че ако вестникът избере да таксува лицензи за своя материал, той ще бъде принуден да премахне съдържанието, което показва в търсенето и да затвори Google News.

Критиците обвиниха компанията, че е използвала тактика за сплашване, разпространявайки скрийншотове на Google Search като този по-долу.

Подобен "данък за линковете" е вече въвеждан както в Германия, така и в Испания, като и в двата случая се е провалил.

"Мисля, че крайният резултат ще бъде интернет да се превърне в нещо като кабелна телевизия", заяви Реда пред AFP.

Изискванията за повсеместен мониторинг вече са забранени от Закона за електронна търговия на ЕС, поради риска автократичните правителства да използват тази технология, за да потискат свободата на словото.

"Правните проблеми са неизбежни, но Европейският съд не е бързо действаща институция. "Ще минат много години, а междувременно член 13 ще бъде действащ закон", коментира Кори Доктороу (Cory Doctorow), специален съветник на Electronic Frontier Foundation, фондация, защитаваща гражданските свободи онлайн. "Идеята, че ще останем в третото десетилетие на хилядолетието без функционален интернет, е кошмарна".