Китоподобните - група, включваща китовете и делфините, са се появили в Южна Азия преди повече от 50 милиона години от малък четириног копитен предшественик. Сега изследователи съобщават за откриването на древен четирикрак кит, намерен в морски седименти на 42,6 милиона години на крайбрежието на Перу. Находката дава ново разбиране за еволюцията на китовете и тяхното разпръскване в други части на света. Резултатите са публикувани в Current Biology.
Наличието на малки копита на върха на пръстите на кита и морфологията на бедрата и крайниците предполагат, че този кит е можел да ходи по суша, според изследователите. От друга страна, казват те, анатомичните черти на опашката и краката показват, че също е добър плувец.
"Това е първият неоспорим случай на четириног скелет на кит в целия Тихи океан, вероятно най-старият в Америка, и най-пълният извън Индия и Пакистан", казва Оливие Ламбер от Кралския белгийски институт по естествени науки.
Преди няколко години съавторът на изследването Марио Урбина от Музея по естествена история-UNMSM, Перу, открива обещаваща зона за изкопаване на вкаменелости в крайбрежната пустиня на Южно Перу, наречена Плая Медиа Луна. През 2011 г. международен екип изследователи от Перу, Франция, Италия, Холандия и Белгия организира експедиция на място, по време на която те разкопават останките от древен кит, наречен Peregocetus pacificus. Името означава "пътуващият кит, достигнал Тихия океан".
"Когато копаехме около костите, бързо осъзнахме, че това е скелетът на четириног кит, с предните крайници и задните крайници", казва Ламберт.
Седиментните слоеве, в които е позициониран скелетът, са точно датирани към средния еоцен - преди 42,6 милиона години, по микрофосилите.
По анатомичните детайли на скелета учените заключават, че животното е можело да маневрира с голямото си тяло (с дължина до 4 метра, включително опашката), както на сушата, така и във водата. Например, характеристиките на опашните прешлени напомнят за тези на бобрите и видрите, което предполага значителен принос на опашката при плуване.
Геоложката възраст на новооткрития четириног кит и неговото присъствие на западния бряг на Южна Америка силно подкрепят хипотезата, че ранните китоподобни достигат до Новия свят през южния Атлантик, от западния бряг на Африка до Южна Америка, съобщават изследователите. Китовете биха били подпомогнати при пътуването им от западните повърхностни течения и от факта, че по това време разстоянието между двата континента е било наполовина на днешното. Изследователите предполагат, че след като са достигнали до Южна Америка, китовете-амфибии са мигрирали на север, достигайки накрая до Северна Америка.
Международният екип продължава да изучава останките от други китове и делфини в Перу. "Ще продължим да търсим в находища със слоеве древни колкото тези в Плая Медина Луна и дори по-древни, така че по-древни китоподобни амфибии могат да бъдат открити в бъдеще", казва Ламберт.
Работата им е подкрепена от Националния музей на естествените изкуства, Париж, и италианския министър на икономиката и науката.
