На днешната дата 10ти април 2019 година, отбелязваме 40 години от полета на първия български космонавт. За годишнината дойдоха космонавти от пет европейски страни. Това са петимата космонавти от международната програма "Интеркосмос" - Павел Виноградов (Русия), Владимир Ремек (Чехия), Мирослав Хермашевски (Полша), Берталан Фаркаш (Унгария), Иван Бела (Словакия), както и Татяна Егорова - съпругата на Борис Егоров.

С моя полет преди 40 години България стана шестата космическа държава в света, участвала в пилотирани полети и третата страна в света, създала космически храни, заяви първият български космонавт Георги Иванов по време на честване в БАН.

"Младото поколение трябва да разбере какво е направила българската космическа наука в изминалите години, а през 1971-1972 г. България стана 18-ата космическа държава, призната от ООН", отбеляза Георги Иванов. Той отбеляза, че тогава се създава български прибор, който е летял успешно на космически ракети.

След моя полет български учени и специалисти създадоха нови системи за два космически кораба по програмата "България 1300", които много дълго време предаваха данни, разказа Георги Иванов.

Първият полет с български космонавт се нарежда в хрониката на най-драматичните космически рейдове. Трае по-малко от две денонощия. Поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют-6”, защото сближаването с нея протича на по-висока скорост от предвидената. Налага се коригиране на скоростта, при което единият от двигателите на съветския космически кораб изключва. Скачването се оказва невъзможно. Аварията е толкова тежка, че поставя под въпрос живота на двамата астронавти – Георги Иванов и руския командир на полета Николай Рукавишников. За първи път в космическата си история СССР е изправен пред твърде критична ситуация. През април 2001 г. ръководителят от Земята на полета съветският летец-космонавт Алексей Елисеев пише в мемоарите си: Когато до мястото на скачването останаха едва двеста метра, един от двигателите на кораба „Союз” изключи. За първи път, и като че ли това беше единственият случай, стана особено тежка авария, която постави под въпрос завръщането на космонавтите на Земята. Скачването беше невъзможно и ние трябваше да решим как да спасим екипажа. Трудно е да ви разкажа с думи какво изпитвахме през онази нощ. Накрая взехме решение да се използват резервния двигател, малкия двигател и цялото гориво на борда, за да се излезе от орбита и да започне движение към Земята. С невероятни усилия на техническата мисъл и човешката воля екипажът беше спасен. Анализирайки този сложен и извънреден полет, държавната комисия стигна до извода, че той е дал много важни данни за по-нататъшно развитие на космическите полети. А поведението на космонавтите беше преценено като мъжествено и единствено правилно. За първи път в историята на пилотираната космонавтика се осъществява балистично спускане на космически кораб, при претоварване до десет пъти по-високо от това на изкуствения спътник. Вторият полет на българин сред звездите, Александър Александров, не е белязан с подобен драматизъм. Българският изследовател извършва на борда над петдесет научни експеримента в продължение на десетте си дни в орбита.