Целта на промените в Закона за авторското право и сродните му права е да убие малките и средни платформени доставчици на телевизия и интернет. Това каза в интервю за БГНЕС адвокатът и експерт по медийно право и депутат в 41-то Народно събрание Емил Василев.

Той коментира въвеждането на автоматизирани средства за контрол на платформените оператори – точка, която за първи път се появява в закона за авторското право и сродните му права.

„Дистанционният мониторинг като средство за контрол е нещо добро, но това, което предизвика много въпросителни в бизнеса, е, че той ще се осъществява тайно от третите лица. Кои обаче са тези трети лица? Ако Министерството на културата е едната страна, а другата е платформеният оператор, то тогава кой е третият?

Според него едно от възможните тълкувания е това да са самите абонати.

„Тук възниква въпросът дали някой не поставя устройство, за да ви контролира тайно какво гледате“, попита Василев.

Неотдавна този въпрос зададохме и ние на Министерството на културата /МК/. От там ни увериха, че този мониторинг не се основава на пийпълметрията и никой не се интересува от това какво гледа потребителят, а целта е да се следи колко на брой телевизионни програми и доставя оператора и дали е уредил правата си върху тях.

„Пътят към ада е осеян с добри намерения. Не вярвайте много на МК, че не иска да шпионира потребителите. Те вече са направили формулировката в законопроекта. Твърди се, че вносителят му е Съветът по интелектуална собственост, който представлява една междуведомствена структура, в която участват държавни органи и частни организации. Всички знаят обаче, че той е създаден от сдружението с нестопанска цел „Терапро”. Това е организацията на едрия бизнес в сферата на медиите и далекосъобщенията в България. В тази организация членуват едрите разпространители на телевизионно съдържание и доставчиците на съдържание до крайните потребители“, уточни адв. Василев и подчерта, че този законопроект е изготвен от „Терапро“, за да е в интерес на едрия бизнес. Според него тези текстове и нови положения в предлагани законопроект имат и друга цел – да унищожат малките и средни играчи в този сектор.

Адвокатът недоумява и защо техническите устройства, с които ще се извършва този мониторинг ще се одобряват от министъра на културата Боил Банов, който по негови думи не е специалист в тази област.

„Ще се използват някакви технически устройства, но не става ясно точно какви ще са. В т. 21 в допълнителните разпоредби се казва, че министърът на културата ще одобрява списък с такива устройства, които да бъдат използвани за дистанционен мониторинг на програми. При положение че има ДАМТН, който е държавният орган, който се занимава с одобряването и лицензирането на такива устройства защо това правомощие се дава на Министерството на културата“, обясни той и подчерта, че е логично, той да не търси съдействие от компетентната институция щом това не му е вменено по закон.

Най-лошото в случая е, че на контрол ще бъде подложена „светлата“ част от бизнеса, а не „сивата“ и „черната“, която е същественият проблем на бранша.

От думите му стана ясно, че няма никаква необходимост от този законопроект или ако искат да въведат регулации, то те трябва да са в полза на целия бизнес.

Новите промени по отношение на връчването на актове също събуди недоумение в експерта по медийно право.

„Тези законодателни промени обслужват мързела на държавната администрация. Тя разполага с властта и всички средства, които са й необходими, за да си върши работата. Според мен не е сериозно администрацията да твърди, че някакви бизнесмени се укриват от тях. Предвидените неща в законопроекта поставят въпроси и създават проблеми, защото се оказва, че малкият и среден бизнес ще бъде окачван на въжето по една ускорена процедура. Достатъчно е администрацията да изпрати едно писмо, вие да не го получите, след което актът за установяване на административно нарушение се качва в интернет страницата на министерството, и след изтичане на 14 дневния срок се счита, че връчването е реализирано. Такава опростена процедура не е необходима. Тя лишава от права платформените оператори или силно ги затруднява. Създава се условия за административен произвол“, убеден е Василев.

Той разкри как се е мотивирал директорът на Дирекция „Авторско право“ в МК Мехти Меликов за необходимостта от тези законодателни промени по време на заседанието на правната комисия в парламента, председателствано от Данаил Кирилов.

„Той каза, че целта на този законопроект е концентрация на бизнеса и повишаване на цените на крайната услуга. Концентрация на бизнеса означава намаляване на броя на фирмите в сферата на електронните съобщения. В момента в КРС са регистрирани над 300 предприятия, повечето от които са малки и средни. Очевидно тази бройка се струва супер голяма на „Терапро“ и тя трябва да бъде намалена. Същевременно цената на крайната услуга, която е около 20 лв. за интернет и телевизия трябва да бъде повишена, но с колко още не се знае“, заяви още адвокат Василев.

Той акцентира и на факта, че Меликов идва от организацията на българските радио и телевизионни оператори – АБРО, които членуват в „Терапро”.

„Как така се оказва, че ръководител на държавния контролен орган е точно човек от средите на едрия корпоративен бизнес и чий интереси ще защитава. Кои ще бъдат контролирани – кои по-малко и кои въобще няма да бъдат проверявани. Това е част от една много по-голяма тема, а именно масовото инфилтриране на кадри на едрия корпоративен бизнес по върховете на държавното управление. Меликов е типичен пример. Така обаче е на много места. Защо толкова държавни органи се оказаха „пробити” под натиска на различни корпоративни интереси“, попита той и даде пример с „Терапро“, които са наредили на държавната структура ГДБОП да провери платформен оператори. Според него е недопустимо частно лице да нарежда на ГДБОП какво да прави.

„Тези корпорации в скоро време ще отнемат политическата власт от политиците. Бойко Борисов и тези след него трябва много сериозно да намерят начин как да отвоюват обратно държавността от корпорациите. В момента политиците живеят с илюзията за власт, а те реално не управляват. Те реално не упражняват държавната власт, а са се поставили в зависимост от големите корпорации“, заяви Емил Василев.