Отговорът на въпроса, който задаваме в заглавието, зависи изцяло от решенията на прокуратурата по "Апартаментгейт". Защото те несъмнено ще повлияят на нагласите. Същото беше навремето и с паметната Костинбродска афера.

Коментар от Емилия Милчева:

Прокуратурата в България изглежда е 28-ият участник в европейските избори. При това далеч по-важен от регистриралите се за вота 13 партии, 8 коалиции и шестима независими. Защото нейните решения (или отлагането им) след проверките на публични фигури заради имотни афери несъмнено ще повлияят на настроенията сред избирателите. Както го стори и паметната Костинбродска афера през 2013 година.

Как ли ще гласуват българите на 26 май, ако броени дни преди това прокуратурата съобщи, че е констатирала данни за престъпление, извършено от заместник-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов? Какво ли решение ще вземат избирателите, ако на 23 май Върховната касационна прокуратура каже същото за водача на листата на БСП Елена Йончева? И какъв ли ще е резултатът от вота, ако снемат от тях всякакви съмнения и ги обявят за чисти?

Апартаменти, тераси, къщи за гости…

Отсега е ясно, че всяко избирателно действие на държавните обвинители ще разгневи електората. А всеки опит да се услужи на управляващите в крайна сметка може и да им навреди, тъй като навярно ще предизвика силна обществена реакция. Да си припомним: в края на миналата седмица еврокомисарят по правосъдието Вера Йоурова заяви, че независимостта на съдебната система е под заплаха в България, Унгария, Полша и Румъния. И припомни, че в България „усещането за независимост е третото най-ниско в ЕС“.

В момента текат много прокурорски проверки и дори при някои от тях резултатите да не станат известни преди евровота, до изборите наесен при всички случаи ще ги знаем. В годината, когато българите гласуват и за евродепутати, и за местна власт, прокуратурата изглежда по-натоварена от всякога. Причината: избухналият в края на март скандал „Апартаментгейт”, който започна с разкрития за луксозни жилища, купени на цени под пазарните, и продължи с още разкрития за частни имения, построени със средства от европейска програма и маскирани като „къщи за гости“.

В резултат прокуратурата разпореди проверки по няколко от случаите с апартаментите, а наскоро нареди на Главна дирекция „Национална полиция" в двумесечен срок да провери дали 746 къщи за гости, изградени с пари от европейската Програма за развитие на селските райони, се ползват именно като такива.

Формулата: протакане

Стартът на „Апартаментгейт“ бе даден с разкритията за жилище на Цветанов в сграда, построена от компанията „Артекс“. В резултат той напусна парламента и освободи председателския пост на парламентарната група на ГЕРБ. Според изявлението на Румяна Арнаудова, говорителка на главния прокурор Сотир Цацаров, на 20 март прокуратурата е започнала двумесечна проверка на сделката за апартамента на Цветанов. През това време, по думите на Арнаудова, ще се изисква „информация от Агенцията по вписванията, снемат се обяснения от продавачи, купувачи, прави се експертна справка за пазарната стойност на определен имот и се взема решение дали има извършено престъпление“.

Едва ли ще е толкова трудно да се сверят приходите, декларирани от Цветанов (депутат) и съпругата му (държавен служител), и да се сравнят с разходите на семейството, свързани с издръжката, образованието на трите деца, жилища и т.н. Но няма как да се надяваме на резултати преди евровота. Не само защото Цветанов оглавява предизборния щаб. Проверката може да бъде удължена с месец и така да продължи общо три, а и прокуратурата се произнася в едномесечен срок от получаването на материалите.

На същия този 20 март Арнаудова заяви, че ако е сезирана и КПКОНПИ, „вероятно и прокуратурата ще ѝ възложи извършване на оверката, след което решаващото действие ще бъде на прокуратурата“. Два дни по-късно, на 22 март, КПКОНПИ се сезира за апартамента на Цветанов. Но Антикорупционната комисия вече е отиграла номера с проверките. По закон нейните проверки също продължават два месеца. И също могат ддължени с още един. Така постъпи КПКОНПИ при проверката за конфликт на интереси на министъра на финансите Владислав Горанов, чийто мил кръстник подслонил семейството му в луксозен апартамент в затворен комплекс заради страха на децата му от пернишкото земетресение. Горанов продължава да обитава жилището, защото конфликт на интереси не бе установен.

А ако последват още турбуленции?

Колкото и да се забавят сега прокурорите, констатациите им по случая „Цветанов" ще станат известни ако не преди европейските, то най-късно до местните избори. Следизборно се очаква да научим и какво са установили проверките на други четирима. А може би някои ще бъдат огласени по-рано?

На 4 април, по разпореждане на главния прокурор Сотир Цацаров, Върховната касационна прокуратура започна три проверки. Първата е за произхода на средствата, платени от шефа на КПКОНПИ Пламен Георгиев за тризонета му - онзи със сауната и барбекюто на огромната тераса. Втората също е за пари, като целта е да се установи как 21-годишният син на директора на Националната следствена служба Борислав Сарафов е осигурил 540 000 лева за луксозен имот в затворен комплекс в „Бояна“. Третата проверка е за жилище, закупено от фирмата на съпругата на председателя на ВКС Лозан Панов преди брака им. Също от „Артекс“ и също на цени под пазарните. На 23 април пък Върховната касационна прокуратура определи едномесечен срок за завършване на проверката на Елена Йончева и семейството на мъжа ѝ заради имоти край морето - как са придобити и чии са в действителност.

Всички тези резултати се чакат от институция, призвана да защитава обществения интерес, а не да замазва управленски далавери. А и междувременно предстоят номинации и избор на нов главен прокурор. Какво ли ще стане, ако турбуленциите във властта се засилят от още разкрития, които да затвърдят социологическите прогнози, че ГЕРБ може и да загубят евроизборите? Прокуратурата пак ли ще си търси нови господари?