Коментарът на Михаил Горбачов е публикуван едновременно в „Новая газета“ и „The Wall Street Journal“. В текста си първият президент на СССР предупреждава за пряката заплаха от ядрен конфликт, ето защо:

Трима автори публикуваха в „Уол Стрийт Джърнъл“ статия, която започва със сурова прогноза: „САЩ, техните съюзници и Русия са поразени от опасен политически паралич, който, поради грешка или недоглеждане може да доведе до военна конфронтация и дори до използване на ядрено оръжие за пръв път от 74 години от съществуването му. Налице е непосредствена заплаха от ядрен конфликт, много по-опасен, дезориентиращ и икономически губещ, отколкото студената война“.

Патриарсите на американската политика знаят за какво говорят. В продължение на няколко десетилетия те се намираха в утайката на събития, свързани с проблемите на сигурността и ядрените оръжия. През 2007 г. те заедно с Хенри Кисинджър се обявиха за реални стъпки по пътя на мира без ядрено оръжие. Тогава аз ги подкрепих, като подчертах, че за това е необходима преди всичко демилитаризация на световната политика и на политическото мислене.

И днес аз споделям тревогата на авторите на статията. Съгласен съм също с първите стъпки, които те предлагат. Съгласен затова, защото многократно предлагах да се направи именно това: да се възобнови стратегическото взаимодействие между САЩ и Русия, в целия комплекс на руско-американския дневен ред като главен приоритет да се определят въпросите за предотвратяване на новата надпревара във въоръжаването и по-нататъшното съкращаване на ядрените оръжия, а също и осигуряване на стратегическа стабилност; да се потвърди декларацията, направена от мен и президента Роналд Рейгън през 1985 г., че в ядрената война не може да има победител и тя никога не трябва да започва.

Неотдавна стана известно, че през ноември миналата година в навечерието на провалената впоследствие среща на президентите Тръмп и Путин, Русия се е обърнала към САЩ с предложение да бъде потвърдена женевската констатация. Аз приветствам тази стъпка. Не губя надежда, че здравият смисъл ще обхване двете страни на океана и сериозният диалог ще се възобнови.

Смятам, че в този диалог трябва да се разгледат не само конкретните въпроси – например, проблема за ракетите със среден обсег, който се изостри след решението на САЩ да излезе от Договора за ракетите с малък и среден обсег, и продължаването на Договора за стратегическите настъпателни оръжия, но и принципните въпроси на мира и сигурността, и преди всичко, необходимостта от възобновяването на движението към свят без ядрени оръжия.

Не мога да не отбележа факта, че ветераните на американската политика убедително критикуват концепцията за „ядреното въздържание“. „Да се опираш на ядреното оръжие заради намаляването /на разпространението му/ - пишат те, - е по-опасно и по-малко ефективно, отколкото повече държави да се оборудват с ядрено оръжие. На САЩ и другите ядрени държави им предстои да предприемат решителни стъпки по посоката на безядрения свят – защото заплахата само нараства. Въздържанието няма да защити света от ядрена грешка или ядрен тероризъм. А и двете стават все повече вероятни, докато между Москва и Вашингтон липсва твърд и съдържателен диалог“.
Ще кажа повече: аз съм дълбоко убеден, че ядреното въздържание изобщо не защитава света, а го държи под постоянна заплаха.

Спомням си горещите дискусии по проблема с Маргарет Тачър. С нея ние спорихме по много теми, нерядко намирахме общ език, но въпросът за ядреното оръжие за нея, както се казва, беше на живот и смърт. Именно ядреното оръжие, твърдеше тя, осигури мира във втората половина на 20-ия век. Ако го е нямало – би се разразила трета световна война. Аз я питах: „Нима ви е удобно да седите на буре с ядрен прах?“. Показвах й диаграма, на която със стотици клетки бяха схематично изобразени натрупаните в света ядрени арсенали. Само една такава „клетка“, казвах й, е достатъчна да приключи с човешката цивилизация такава, каквато ние я знаем.

Тогава не успях да убедя Маргарет Тачър. Но ние и днес слушаме такива аргументи, в това число в САЩ и Русия, където защитниците на ядреното оръжие, трябва да се признае това, не са малко. Въпреки това съм убеден: двете наши страни са напълно в състояние да гарантират своята сигурност без ядрени оръжия, за това те имат достатъчни възможности, ресурси и технологии. И това е важен, но далеч не единственият аргумент в полза на съкращаването и, в крайна сметка, на отказа от ядрените арсенали.

Ядреното оръжие е подобно на пушката, която виси на стената в пиеса, написана и поставена не от нас. Ние не знаем замисъла на драматурга. Ядреното оръжие може да бъде „изстреляно“ случайно, поради технически пробив или грешка – на човек или на компютър. Това мен особено ме безпокои.

Сега навсякъде се използват компютърни системи. Но има много примери на аварии, свързани с компютрите – в авиацията, в различните системи на управление. Ядреното оръжие може бъде приложено в отговор на лъжлива тревога – а ако летателното време на ракетите към целта ще се съкращава, то вероятността от такова приложение ще нараства.

То може да попадне и в ръцете на терористи. Кой знае още какъв „сюрприз“ може то да ни поднесе…

„Ядреното оръжие спаси мира“ – това е опасен мит в опасен свят. Искам да напомня на тези, които вярват в този мит, че веднъж в годините на студената война именно това оръжие стана причина за кризата, която постави света на границата на войната между ядрените държави. Имам предвид Карибската криза от октомври 1962 г.

Публикуваните в последно време документи показват как тогава светът се доближи до фаталната черта. Всичко буквално висеше на косъм. И тогава не ядреното оръжие спаси света, а отрезвяването на лидерите на двете страни – Джон Кенеди и Никита Хрушчов. Уверен съм, че немалко мисли са премислили тогава те и впоследствие промениха много във възгледите си за ядреното оръжие. Във всеки случай, те се отказаха от „възхвалата на атомната бомба“ в речите си. И не само това: договориха се за забрана на ядрените изпитания в атмосферата, в космоса и под водата – а това не само забави усъвършенстването на оръжията, но и спаси околната среда от отравяне със смъртоносните продукти на атомните взривове.

Впоследствие шансът за продължаване напред беше изпуснат. Победи не здравият смисъл, а военно-промишленият, военно-силовият комплекс.

Едва към края на 1980-те години стана възможно отприщеният от тях процес на разгръщането на надпреварата във въоръжаването да бъде спрян. Днес, приближавайки се към опасната черта, Русия и САЩ са длъжни да се спрат и да  се замислят. Поколението на ветераните каза своята дума. Сега думата, а и делото, са за лидерите на нашите страни.