Международен научен екип, воден от морския геолог от Университета в Лисабон Жоау Дуарте, открива разслояване в океанската литосфера край бреговете на Португалия. За това учените съобщават на срещата на Европейския съюз на науките за Земята във Виена.

Експертите анализирали сеизмичната активност в региона. Две бедствия привлекли вниманието им: земетресението от 1755 г., което напълно разрушило Лисабон, и друго, което се случило през 1969 година. Използвайки симулация, учените открили, че в земната кора край бреговете на Португалия с голяма скорост настъпват аномални промени, които засягат части от литосферните плочи на дълбочина от 250 километра.

"Предварителните резултати показват, че съществуването в старата литосфера на океаните на пластове, които са склонни към серпентинизация (абсорбция на вода от скали. - бел.ред.), може да доведе до неговата стратификация", заключaват геолозите.

Резултатите показват, че действително, при определени обстоятелства, съществуването на серпентинизиран слой в старата океанска
литосферата може да генерира хоризонтални зони на отделяне, които могат да доведат до разслояване на старата океанска литосфера. В случая, поради близостта до континентална граница и до границата с плочите на Азорските острови и Гибралтар
процесът е силно асиметричен и наподобява прости модели на иницииране на субдукция.

Процесът на започване на субдукцията може да бъде подпомогнати от разслояването на океанската литосфера. 

"Идентифицирането на първия случай на океанско литосферно разслояване със сигурност ще допринесе за по-нататъшното ни разбиране на динамиката на тектонските плочи", пишаст геолозите.

Старата океанска литосфера може да бъде предразположена към гравитационни нестабилности, които могат да играят основна роля в процеса на иницииране на субдукция.

Учените се готвят да публикуват своите изследвания в научни списания и очкват широко обсъждане.

Субдукция е процес, при който една тектонска плоча се подпъхва (субдуцира) под друга. Зоните на субдукция са конвергентни граници на литосферните плочи, а самият процес се извършва бавно, като подпъхващата се плоча са придвижва със скорост от няколко сантиметра на година. От реологична гледна точка стабилни субдукционни системи са тези, при които по-плътна океанска тектонска плоча се подпъхва под по-лека континентална тектонска плоча. (wikippedia)