Шведският докторант, преподавател и млад учен Божидар Стефанов сподели едни от най-вълнуващите, смехотворни, а понякога едновременно и значими научни открития и изобретения, които светът познава от последните години по време на Софийския фестивал на науката. 

„Учените сигурно са полудели“ е озаглавена лекцията на младия химик. За нея той се е вдъхновил от ежегодните лекции на лауреатите на Нобеловите награди. 

После, след като размисля, бъдещият докторант решава, че няма нужда самият той да получава Нобелова награда. Би се задоволил и с прословутите Антинобелови награди, които списание Annals of Impossible Research връчва в Щатите всеки септември. Редакторите на списанието подбират научните постижения – от 1991-а година досега, заслужаващи отличие. Така например през 2006-та година те дават награда на учения, който открива, че комарите могат да бъдат привлечени в еднаква степен както от сиренето Еринбург, така и от миризмата на човешки крака. Не точно налудничаво, но може би абсурдно откритие с ниска тогава полезност. Факт е обаче, че днес това сирене се използва в капаните срещу комари в Африка.

Д-р Божидар Стефанов разказа и за любопитните традиции, свързани с церемонията по награждаването с Анти Нобел – за това как публиката цели лектора с хартиени самолетчета и за Miss Piggy Pool – осемгодишното момиче с коса на две опашки, което прекъсва лектора, когато той започва вече да досажда. Странности, но със закачлив характер – това очевидно може да бъде открито дори в строго дефинирания научен свят.

В същината на лекцията си д-р Стефанов разказа за няколко от най-интересните наградени с такава награда открития. И тъй като е химик, той започна с историята на една мистерия – тази около шведския град Андешльов. Там обитателите на някои от къщите забелязват, че съвсем необяснимо косите им започват да позеленяват. Те канят един от водещите за времето си инженери да обясни загадката защо на някои от блондинките косите позеленяват. Отговорът се крие в тръбите на баните, които в Швеция са разположени от външната страна и които с времето позеленяват – всъщност това е вид корозия на медните тръби и по-точно окисление на медта.

Ето и причината покривът на Софийския университет да бъде зелен. Когато университетът е строен, покривът му е бил червен, но с времето той позеленява – заради въпросното химично съединение на медната ламарина с различни карбонати и фосфати, в резултат на което се появява патина. Много зависи от климата, но също и от степента на замърсяване в дадения географски район, казва д-р Стефанов и смесва меден разтвор с амоняк и други химични елементи в колба пред очите на гостите на лекцията.

Та учените разбулват мистерията в Андешльов, откривайки, че медните тръби на местните жители не са имали достатъчно добро вътрешно покритие. И когато топлата вода се застои в тях, започват да се отделят медните йони, които – при възбудени от шампоана фоликули на косъма – предизвикват оцветяването на светлите коси в зелено. Съветът към хората тогава бил или да сменят домовете си, или поне да мият косите си със студена вода.

През 2000-та година наградата е връчена в областта на химията – за откритието, че когато сме влюбени, на практика химията в организма ни е същата, каквато е, когато имаме обсесивно-компулсивно разстройство. Експериментът, съпътстващ откритието, включва 40 влюбени двойки, които са заедно от шест месеца и до този момент не са практикували любовта си – изискването било такова заради разбирането на водещия учен, че любовта е истинска, преди да бъде консумирана, и 20 души с обсесивно-компулсивно разстройство. На участниците е измерено нивото на серотонин в тялото и се оказва, че съществува абсолютна корелация между нивата при двете групи. Нивата на серотонина при тях са наполовина по-ниски от нивата при хора, които не са нито влюбени, нито имат психическо заболяване. Любовта е лудост, нали?

Друга любима история на младия химик е тази за веществото фенилетиламин, което се съдържа в шоколада. То е и невротрансмитер и може да бъде открито в човешкия мозък. Всъщност нашият организъм не допуска това вещество да достигне до мозъка, когато хапваме шоколад, тъй като имаме ензим, който го разгражда. Това е много добре, понеже иначе високите нива на фенилетиламин означават шизофрения.

Ученият разказа също и едно свое лично преживяване в автоматичен хотел в Швеция, където му отнело доста време да напусне стаята при сигнал за пожар – докато вземе лаптопа, обуе дънките си и си вземе документите, минават няколко дълги минути, в които при други обстоятелства би могъл да изгори като въглен. С тази случка той онагледи необходимостта от изобретяване на противопожарна система, която излъчва не звуков сигнал, а мирис. Системата е защитена с патент от един японски учен и необходимостта от нея е голяма – дори само заради всички хора с увреден слух. За миризмата, която да „събужда“ застрашените от пожар е избрано уасабито, тъй като то има специфичен, провокиращ сетивата мирис. Съкратената формула на уасабито е 6-МТС и е изключително дразнеща.

В интервю с изобретателите става ясно, че при проведен експеримент с разпръскване на миризмата на уасаби при сигнал за пожар, само един човек не е реагирал на сигнала. Този човек имал запушен нос точно в този ден.

Следващите истории са все по-апетитни или високо алкохолни – за истинските гурме ценители сред учените и любителите на науката.

Междувременно учебникът по химия на д-р Стефанов пламна в реално време – докато той говореше за това как по случайност станал химик.

Екип от японски учени, гласи следващата научна история, открива причината да плачем, докато режем лук – ензимът, който докарва веществото пропантиол S-оксид, което от своя страна ни кара да леем сълзи. Откритието цели да бъде създаден лук, от който да не се плаче при разрязването му – например, като се добави ген от чесън.

Според друго откритие най-добрият начин да почистим произведение на изкуството е като… го наслюнчим. Вече не се дърпайте, когато майка ви почиства очите ви със слюнка. Ензимът в нея почиства картини, позлатени покрития, керамика и много други повърхности, при това в немалко случаи по-добре от всички останали средства.

Наградата за химия през 2007-а година отново отива при японски учени, които откриват, че от кравешки изпражнения може да бъде извлечена ванилия.

Тревната растителност, която кравите консумират, съдържа лигнин, при разграждането на който се образува именно ванилията. В изследването участват разградени във вода изпражнения от крава, кон, коза и тигър. Тигърът не произвел ценното вещество, тъй като той не консумира растителност; най-високи били нивата при кравата.

Но добивът на ванилия по този начин се равнява на 50 микрограма на грам изпражнения, което значи, че за да си направите едно пакетче от 0,2 грама ще ви трябват около 4 килограма изпражнения. Д-р Стефанов отбелязва, че лигнинът е кошмарът на химика – той се разгражда изключително бавно, а изобретяването на катализатор за неговото усвояване все още представлява трудност пред науката. Изглежда, че само кравите познават тайната на лигнина.

Относно кармина – или известното като Е120 багрило, използвано за оцветяване на някои колбаси и кисели млека – д-р Божидар Стефанов каза, че то се извлича от ларвите на бубата, наречена Dactylopius coccus. Да се извлече от насекомите излиза много по-просто и евтино, отколкото да се получи по синтетичен метод. Същото се отнася за шеллака, който преди време намираше широко приложение в глазурата на бонбоните – той пък се извлича от изпражненията на вид насекоми.

Но не всички открития и изобретения звучат абсурдно. Например ученият Андре Гейм (Andre Konstantin Geim), накарал жаба да левитира, получава Нобелова награда за това. Същият учен взима и Анти Нобелова награда – за нещо, което изисква изключително скъпа апаратура (много мощен магнит) и много дълбоко разбиране на теорията. Ученият си донася Нобеловата награда с експеримент, включващ графен и тиксо: той просто разлепва графена на слоеве, докато накрая остава само един слой, върху който прави своите електрически измервания. Те показват, че електроните в графена се движат по много странен начин.

На свой ред група мексиканци използват братовчеда на графена – диаманта, както и текила за свой експеримент. В тяхната научна статия се обяснява как текилата може да бъде превърната в диамантен филм. А той от своя страна има редица приложения – като използването му в електрониката. С добавяне на кислород в процеса, добиването му става по-ефективно, а въпросната група учени открива, че текилата е съставена от съвършеното съотношение между въглерод и кислород. Така че, ето още една полезна употреба на текилата.

Каква чаша ни е нужна, за да сменим посоката, в която се спускат балончетата на бирата Гинес? Ключът е в така наречената „антихалба“ – както виждаме, науката има отговор за това.

Коя алкохолна напитка предизвиква нашата свръхпроводимост? Червеното вино, естествено – казва химията.

И още истории: Как едно момиченце в пети клас докато си играе с конструктор изобретява нов клас експлозиви, как чрез субстанциите, които организмите ни отделят, можем да определим замърсяването на въздуха и как един запален по химията бойскаут през 1995 г. си построява истински действащ ядрен реактор.

А изненадата от лектора накрая беше разкрита (от самия него): собственото му изобретение, отчитащо отделянето на определени вещества от хората, е присъствало през цялото време на лекцията… под един от столовете. Ученият доказа в реално време, че неговият „марсоход“ засича дъха на присъстващите в залата и изпраща данни в неговата програма. Уредът е полезен при засичане на информация за замърсяване на въздуха.

Науката може да обясни всичко и всичко може да бъде описано с науката.

Това е голямата поука от лекцията на д-р Божидар Стефанов, който определено умее да обяснява. И да разказва. А ние разбираме, че науката не е само онова строго и студено учебно свърталище на странни хора – тя е полезна, но и увлекателна сфера, заради която си струва да чакаме с нетърпения следващия Фестивал на науката.