Росен Богомилов е един от зелените кандидати в листата на Демократична България, от квотата на „Зелено движение“.
Само на 28 години, Росен е заместник-директор на столично училище. Магистър по образователен мениджмънт, завършил е Великотърновския университет. Известен активист на каузата „Заедно в час“, която се занимава с приобщаване на трудни деца към образователния процес и връщането им в училище.
Единственият ромски кандидат, разпознат от ромската общност.
Смята, че има мисия - достъп до образование за всеки български гражданин и подобряване на образователните възможности за българите в чужбина. „Ще работя за приобщаване на ромите и активното им включване на пазара на труда. Моята родина е България, моята кауза е бъдещето на България!”
Каква е активността Ви за „Заедно в час“? Въобще, с какво се занимава тази инициатива?
Част съм от тази програма от 2015 г. защото вярвам в мисията й - „Качествено образование за всяко дете“. Ние сме там където има нужда, в трудните училища, там където децата се не знаят какво е да мечтаеш. Там сме, за да им покажем, че вярваме в тях. Там сме, за да им дадем свободата, която е присъща на знаещият, мечтаещият и целенасоченият човек. Там сме, за да покажем, че всяко дете има потенциал.
Аз работя с такива деца, включително и сега – в момента. Едно от децата – работих 4 години с него – сега е в елитна гимназия. Детето говори 4 езика, включително китайски. Има възможност да отиде за 1 месец в Китай. Вчера, например, проведох 6 разговора, за да набера средства за неговото пътуване.
„Заедно в час“ – започнах 2015. Присъствах на една ученическа конференция и много ме впечатли как хората не се притесняват да включат ромските деца и да ги заведат в Американския колеж, включително да покажат какво малките не знаят – за да набележим реалистични цели и действия. Тогава си подадох документите и минах през цялата процедура на подбор. 2014 бях ментор по друга програма – на едно момиче от ромски произход, което учеше социални дейности.
Помага ли образованието за възрастни при намиране на работа?
Работил съм много и с родители, включително една от тях вече е студент. Майка на 40 години. Срещнах я през 2013 година – на втория месец от постъпването ми в училище. Детето се беше оплакало, че прекалено много изисквам. Аз я поканих да идва в час. Тя се убеди, че правя всичко в интерес на децата. Имаше и труден период в семейството. След това тя активно започна да ми помага в работата – подготовка на тестове материали и т.н. През 2017 тя кандидатства и сега е студент педагогика.
Образованието е ключов фактор за реализирането на пазара на труда и подобряване на социалния статус на човека. Колкото по-образован си, толкова повече възможности имаш пред себе си. Наскоро се сблъсках с такава ситуация, родител на мой ученик беше изгубил работата си, защото няма основно образование въпреки, че години наред беше работил във фирмата.
Ефективна ли е политиката на ЕС за „учене цял живот“?
Последното изречение на предния въпрос препраща и към този. В съвременния динамичен свят , човекът няма гаранции за нищо, единствената му гаранция е непрекъснатата квалификация, за да бъде конкурентноспособен на пазара на труда. Един пример в това отношение, ако допреди само 10 години основното дидактическо средство в училище е бил учебникът, то сега технологиите вземат превес, а за да са адекватни учителите на потребностите на учениците те трябва да се квалифицират. Това е един от примерите за смисъла от „учене през целия живот“, а ефективността на този процес зависи от самите нас.
Има ли „ромски проблем“, според Вас?
Може би трябва да говорим за обществени проблеми, защото ромите са част от обществото, те (ние) сме български граждани. Напоследък се заговори за незаконно строителство, за нисък образователен ценз и т.н. Останалите общности също не са имунизирани от тези проблеми. Незаконни строежи има и по Черноморието, в планините, по язовири и вилни зони – не ги строят ромите.
Но държа да се знае, че в различните краища на България, там където има ромско население проблемите са различни, което респективно значи различни подходи и решения. В някои общности учат, работят, няма незаконно строителство.
Защо пък образованието да е ключът?
Всъщност образованието е инструмент на пречупване на стереотипи. Когато покажеш, че знаеш и можеш, хората обръщат отношението си. Стига, разбира се, да не са фанатизирани. Образованието има силата да „отваря очите на човек“, за да взема информирани решения в ежедневието си без да се поддава на манипулации. Образованието има силата да променя съдби и житейски траектории. Аз самият съм такъв пример, ако нямах добро образование едва ли щях да сбъдна една от мечтите си - да бъда учител, едва ли щях намеря толкова съмишленици за каузата си.
След завършване бакалавърска степен бях твърдо решен да започна работа в София – 20 интервюта. Включително на едно място ми казаха, че цветът на кожата не може да ме направи пример за родителите. Аз даже не знаех къде е 106-о училище, подадох си документите и едва после разбрах, че там има деца роми. Пожелах среща с директорката, понеже видях контекста. Говорихме си дълго и в детайли с нея. Споделих с нея вижданията си за образованието при ромите. Тогава тя ми каза „ти заслужаваш да имаш шанс.”
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
