Когато се изправяме пред най-големите проблеми на България, обикновено на първо място са ниските доходи и бедността.

Но различните региони имат своята специфика. В района от Стара Загора до южната ни граница, най-голямото предизвикателство е планираното закриване на мините от Маришкия басейн и ТЕЦ-овете.

Всъщност, те са структуроопределящи не само за Старозагорска област, но и за съседните, както и за цялата страна, защото произвеждат електричеството за всички български домакинства и бизнеса.

Къде е проблемът и защо се стигна до тук? Когато са договаряни квотите за въглеродните емисии, българското правителство, евродепутатите и дори еврокомисари - защото България има и такива - не са защитили нашия въгледобив и ТЕЦ-овете.

Като казвам това дължа едно уточнение - аз също съм за зелен преход и смятам, че климатичните промени са реален проблем.

Но преходът трябва да става плавно, планирано и организирано, така че да не стигнем до колапса, от който се опасяват всички заети в сектора. Впрочем, такива опасения чух дори от представители на зеленото движение.

Освен, че десетки хиляди хора ще останат без работа, вторият огромен огромен проблем е, че България ще остане без електричество. Ще трябва да купуваме чужд ток на многократно по-високи цени.

Но дори и това не е всичко - често няма да има откъде да купуваме изобщо. Преди две години насред тежката зима България беше изправена пред остър недостиг на електричество и се наложи да купува ток. Тогава сме се обърнали към Франция и Германия, за да купим от техния ток, но оттам са ни казали: "Оправяйте се! И на нас не ни стига".

Как се е „справила“ България в този момент? Онова, което никога няма да ви кажат официално е, че е започнал необявен режим на тока. Предприето е било поетапно спиране на електричеството в десетки селища уж заради „аварии“, но реално с цел икономии за период от два часа - толкова по закон може да бъде оставян потребител на тъмно без ЕРП-тата да носят отговорност. След два часа тези захранването в тези селища е било възстановено, за да бъде изключено другаде. И така многократно в цялата страна.

Ако пристъпим към затваряне на ТЕЦ-овете и закриване на въгледобива, сме изправени пред риск от официално обявен режим на тока по време на върхови натоварвания.

Но най-големият проблем е следният: когато тези десетки хиляди работници в ТЕЦ-овете, мините и фирмите, които ги обслужват, останат без работа, те ще трябва да търсят препитание другаде. Това означава обезлюдяване на огромен район и поредна вълна от емиграция.

Какво е било пропуснато и защо наричам случилото се национално предателство? Защото докато нашите управляващи са мълчали, а опозицията е спяла, Германия например е успяла да запази централите си, работещи с лингнитни въглища до 2038-ма година. А до тогава ще налива милиарди в преквалификация, за да минимизира щетите, до които ще доведе мигновено затваряне на тези мощности.

Нашите въглища в Маришкия басейн са именно лигнитни! Би трябвало и при нас да се прилагат същите стандарти, които се прилагат за Германия.

Неслучайно тази тема отсъства от предизборната кампания. Проблемът няма да се реши с поредно снишаване, послушание и кухи обещания от страна на управляващите, чиято несъстоятелност доведе до сегашната ситуация!

Само със смели и решителни действия можем да водим тази битка. След като поредица управляващи отказаха да я водят, време е ние работещите да вземем нещата в свои ръце!  

Ваня Григорова е независим кандидат за евродепутат с №4 в бюлетината. Тя е синдикалист, а трудовият и път е започнал от чистачка и служител във фирма за бързо хранене до икономически съветник в КТ „Подкрепа“. В последните години е една от най-активните обществени личности, които защитават социални каузи и правата на работещите български граждани.

Купуването и продаването на гласове е престъпление!