Футболът е един от най-вдъхновяващите спортове за мъжете. За жените често пъти той е като недостижима земя, като нещо, което те изобщо не могат да проумеят.
Може би за символичното сприятеляване на представителките на нежния пол с този спорт ще допринесе любопитното разкритие, че футболисти от целия свят носят доста странни и хумористични прякори, пише френският сайт "Линтернот".
Преди 1994 г. в Република Южна Африка (РЮА) всички национални отбори, независимо дали са били по футбол или по ръгби, бяха наричани на кратко "спрингбокс" (на английски springboks). Спрингбок е вид антилопа, по-известна в научните среди с латинското наименование Antidorcas marsupialis или с другото си име "планински скачач".
След края на режима на апартейда обаче единствено южноафриканските национали по ръгби запазват този прякор. Националите по футбол получават прякора "бафана бафана". На южния африкански език ксхоса, говорен от милиони южноафриканци, "бафана бафана" означава "момчета".
С този прякор първи кръщава южноафриканските национали по футбол журналистът Сбу Мселеку, който работи за вестник в Совето. Това се случва през 1992 г., когато южноафриканските национали започват да възвръщат мястото си на международната футболна сцена.
Очаква се обаче в скоро време този прякор да изчезне. Или поне такива бяха мечтите на предишния президент на РЮА Табо Мбеки.
В Южна Африка националките по футбол пък са кръстени "баняна баняна", което в превод от езика ксхоса, означава "момичета". Играчите по футбол, които са под 23 години, тоест юношите в РЮА, се казват "амаглуг-глуг".
Това не означава нищо в превод от който и да е южноафрикански език. Става дума просто за ономатопея, пресъздаваща звука на горивото, когато се излива в резервоара на автомобилите.
Така прякорът на юношите всъщност напомня за спонсора на южноафриканския младежки отбор по футбол, който е петролна компания.
На скокливи животни са оприличавани и националите по футбол на Австралия. Те носят прякора "сокъруус". На български това би се превело като "футгура", тоест думата е съчетание от английските думи за футбол (soccer) и за кенгура (kangaroos).
Австралийските национали, подобно на южноафриканските си колеги, обаче искат да сменят прякора си, от който им е дошло до гуша.
Проблем с прякора имат и националите по футбол на Бенин. Те също са кръстени на шега на скокливи животни. На галено им викат "катериците на Бенин".
В страната обаче катерицата е смятана за прекалено страхливо животно, така че бенинските национали скоро ще започнат да се наричат "внезапно изскачащите пантери".
Играчите на британския футболен отбор "Арсенал" логично са наричани "артилеристите" (на английски gunners).
Клубът е бил основан през 1886 г. от шотландски работници от военния арсенал в Улидж, град в близост до Лондон. В началото основателите на клуба обаче се разграничили от неговия военен произход. Така "Арсенал" не се казвал "Арсенал", а "Дайъл скуеър" (на английски Dial Square). Буквално това означава "площада на слънчевия часовник".
Това име било заимствано от слънчевия часовник, разположен във фоайето на завода в Улидж. После клубът променял три пъти името си, първо на "Роял Арсенал", после на "Улидж Арсенал" и накрая възприел лаконичното "Арсенал".
С прякор, произхождащ от думата "арсенал" са наречени и футболистите от португалския клуб "Брага". На тях им викат "ос арсеналистас", което в превод от португалски означава "арсеналците".
Този прякор обаче няма нищо общо с някакъв военен произход на клуба. Просто през 20-те години на миналия век тогавашният треньор на клуба поискал от всички спортисти в него да носят фланелките на футболистите от "Арсенал".
От там дошъл и прякорът на португалските футболисти.
Когато хората говорят за футболистите от "Манчестър юнайтед", в главата им винаги изниква прякорът "Червените дяволи". Дяволското наименование се появява през 60-те години на миналия век.
Митичният треньор на клуба Мат Бъсби заимства огненото дяволско наименование от ръгби клуба "Салфорд сити редс" от предградието Салфорд на Манчестър.
В началото на 30-те години на миналия век французите се опитвали да създадат шампионат по ръгби. За да привлекат зрителите, те поискали от отбора по ръгби на Салфорд, който бил един от най-добрите по онова време, да изиграе няколко мача на френски терен.
Отборът на Салфорд приел и тръгнал на своята състезателна обиколка из Франция през 1934 г., като играл във шест френски града, в които показал действително на какво е способен. Шестте мача приключили с шест победи и преди всеки мач гостите от Салфорд винаги били обявявани като "червените дяволи от Салфорд" (на английски Salford Red Devils).
След блестящото турне във Франция клубът запазва прякора си. В Манчестър обаче освен футболисти с прякора "червени дяволи" има и футболисти с прякора "червени бунтари". Това са състезателите на клуба "Юнайтед ъв Манчестър", който е създаден през 2005 г. от привърженици на "Манчестър юнайтед", които били недоволни от идването начело на любимия си клуб на бизнесмена Малкълм Глейзър.
Следва продължение...
Може би за символичното сприятеляване на представителките на нежния пол с този спорт ще допринесе любопитното разкритие, че футболисти от целия свят носят доста странни и хумористични прякори, пише френският сайт "Линтернот".
Преди 1994 г. в Република Южна Африка (РЮА) всички национални отбори, независимо дали са били по футбол или по ръгби, бяха наричани на кратко "спрингбокс" (на английски springboks). Спрингбок е вид антилопа, по-известна в научните среди с латинското наименование Antidorcas marsupialis или с другото си име "планински скачач".
След края на режима на апартейда обаче единствено южноафриканските национали по ръгби запазват този прякор. Националите по футбол получават прякора "бафана бафана". На южния африкански език ксхоса, говорен от милиони южноафриканци, "бафана бафана" означава "момчета".
С този прякор първи кръщава южноафриканските национали по футбол журналистът Сбу Мселеку, който работи за вестник в Совето. Това се случва през 1992 г., когато южноафриканските национали започват да възвръщат мястото си на международната футболна сцена.
Очаква се обаче в скоро време този прякор да изчезне. Или поне такива бяха мечтите на предишния президент на РЮА Табо Мбеки.
В Южна Африка националките по футбол пък са кръстени "баняна баняна", което в превод от езика ксхоса, означава "момичета". Играчите по футбол, които са под 23 години, тоест юношите в РЮА, се казват "амаглуг-глуг".
Това не означава нищо в превод от който и да е южноафрикански език. Става дума просто за ономатопея, пресъздаваща звука на горивото, когато се излива в резервоара на автомобилите.
Така прякорът на юношите всъщност напомня за спонсора на южноафриканския младежки отбор по футбол, който е петролна компания.
На скокливи животни са оприличавани и националите по футбол на Австралия. Те носят прякора "сокъруус". На български това би се превело като "футгура", тоест думата е съчетание от английските думи за футбол (soccer) и за кенгура (kangaroos).
Австралийските национали, подобно на южноафриканските си колеги, обаче искат да сменят прякора си, от който им е дошло до гуша.
Проблем с прякора имат и националите по футбол на Бенин. Те също са кръстени на шега на скокливи животни. На галено им викат "катериците на Бенин".
В страната обаче катерицата е смятана за прекалено страхливо животно, така че бенинските национали скоро ще започнат да се наричат "внезапно изскачащите пантери".
Играчите на британския футболен отбор "Арсенал" логично са наричани "артилеристите" (на английски gunners).
Клубът е бил основан през 1886 г. от шотландски работници от военния арсенал в Улидж, град в близост до Лондон. В началото основателите на клуба обаче се разграничили от неговия военен произход. Така "Арсенал" не се казвал "Арсенал", а "Дайъл скуеър" (на английски Dial Square). Буквално това означава "площада на слънчевия часовник".
Това име било заимствано от слънчевия часовник, разположен във фоайето на завода в Улидж. После клубът променял три пъти името си, първо на "Роял Арсенал", после на "Улидж Арсенал" и накрая възприел лаконичното "Арсенал".
С прякор, произхождащ от думата "арсенал" са наречени и футболистите от португалския клуб "Брага". На тях им викат "ос арсеналистас", което в превод от португалски означава "арсеналците".
Този прякор обаче няма нищо общо с някакъв военен произход на клуба. Просто през 20-те години на миналия век тогавашният треньор на клуба поискал от всички спортисти в него да носят фланелките на футболистите от "Арсенал".
От там дошъл и прякорът на португалските футболисти.
Когато хората говорят за футболистите от "Манчестър юнайтед", в главата им винаги изниква прякорът "Червените дяволи". Дяволското наименование се появява през 60-те години на миналия век.
Митичният треньор на клуба Мат Бъсби заимства огненото дяволско наименование от ръгби клуба "Салфорд сити редс" от предградието Салфорд на Манчестър.
В началото на 30-те години на миналия век французите се опитвали да създадат шампионат по ръгби. За да привлекат зрителите, те поискали от отбора по ръгби на Салфорд, който бил един от най-добрите по онова време, да изиграе няколко мача на френски терен.
Отборът на Салфорд приел и тръгнал на своята състезателна обиколка из Франция през 1934 г., като играл във шест френски града, в които показал действително на какво е способен. Шестте мача приключили с шест победи и преди всеки мач гостите от Салфорд винаги били обявявани като "червените дяволи от Салфорд" (на английски Salford Red Devils).
След блестящото турне във Франция клубът запазва прякора си. В Манчестър обаче освен футболисти с прякора "червени дяволи" има и футболисти с прякора "червени бунтари". Това са състезателите на клуба "Юнайтед ъв Манчестър", който е създаден през 2005 г. от привърженици на "Манчестър юнайтед", които били недоволни от идването начело на любимия си клуб на бизнесмена Малкълм Глейзър.
Следва продължение...
Източник: yellow.bg