През 2017 г. на двама експерти по сигурността, специализирали в промишления шпионаж, заедно с известен детектив и виенски адвокат, им хрумва идея, която по-късно се материализира в скандала, за който днес говори цяла Австрия, довел до оставката на австрийското правителство. Става дума за видеозапис, компроментиращ Щрахе и неговия съпартиец Йохан Гуденус, излъчен в немските издания Zuddeutsche Zeitung и Spiegel на 17 май 2019. Ден след неговото излъчване, Щрахе обяви оставката си от поста вицеканцлер на Австрия и лидер на Австрийската партия на свободата (FPÖ). Същата вечер канцлерът Себастиан Курц подаде оставката на правителството.
Навярно адвокатът от групата, организирала видеозаписа, е знаел някои пикантни подробности от личния живот на Щрахе, които е получил от бившия му телохранител. Разполагайки с тази информация споменатият по-горе "квартет" подготвя сценария на замисления видео капан. За постановката е определен да отговаря детективът.
Първоначално трябвало да се намери подходящо момиче за "примамка" на лидера на FPÖ. За тази цел е организиран цял "кастинг" на претендентките за ролята. Накрая печели една студентка от Босна, която следва в аграрния факултет на Виенския университет. Момичето знае перфектно руски и още три езика. Тя трябвало да изпълни ролята на племенница на известния руски олигарх Игор Макаров. За сеанса е договорено да получава възнаграждение в размер на 7000 евро дневно. С дълбоките си познания за сеитбата на пшеницата и отглеждането на ябълки, тя успява да впечатли Йохан Гуденус толкова силно, че той "захапал стръвта" и организирал фаталната среща със Щрахе в Ибиса.
Образът на студентката блондинка е бил много внимателно моделиран, съобразно вкуса на Щрахе.
Вилата в Ибиса, където се провежда срещата, е буквално натъпкана с шпионска апаратура и вероятно е използвана и преди това за секретни операции. На самата среща, на масата отрупана с алкохол, наивните лидери на FPÖ получават заедно с алкохола и определена доза от препарат, предизвикващ чувство на еуфория. А специалистите по сигурносттта от "квартета" през това време се занимават с подслушването и заснемането на разговора.
По думите на следователя Герт Шмидт, за записа на този пикантен видеоматериал "квартетът" е похарчила 400 хил. евро. Явно участиците в мероприятието са очаквали от него да направят крупна печалба. За съжаление, опитът им да бъде продаден впоследствие готовия запис на някоя от големите политически партии и на един крупен строителен концерн претърпява провал. Никой не желае да плати исканите от групата 1.5-2 млн. евро за материала.
През 2019 г. обаче в играта се включва неизвестна структура с името Deutsche Verein (Немски клуб), която притежава банкови сметки в офшорна зона. Официално дейността на Клуба се състояла в изкупуване на старинни предмети с висока антикварна стойност. От публикацията на вестник Wiener Zeitung на 19 май 2019 г. става ясно, че под името Deutsche Verein вероятно се крие организацията "Център за политическа красота". Това е немска асоциация, която се занимава с т.нар. "изкуство на политическото действие", каквото и да означава това. Според австрийския Kronen Zeitung се оказва, че притежателят на "Немски клуб" е титуляр на офшорните банкови сметки и вероятно той е поръчал видеоматериала, като след получаването му е платил 600 хил. евро в златни монети, т.нар. южноафрикански кругерранди, които участниците в "квартета" си поделят.
Плащането специално е направено със златни монети, тъй като произходът им трудно може да се проследи.
Два дни след оставката на Щрахе австрийското списание Cicero публикува статия със загадачното заглавие, "Това не беше ли Мосад?". Автор на статията е бившият зам.-директор на немската разузнавателна служба (БНД) Рудолф Адам. Материал, написан от такъв високопоставен бивш служител в немските специални служби, би могъл да означава, че подозираната за участие в изготвянето на компромата БНД, прави опит да се дистанцира от политическия скандал в Австрия, насочвайки вниманието към друг виновник, в лицето на могъщата израелска разузнавателна служба Мосад.
Доводите на Адам в полза на тази версия са следните: на първо място, монтажът на подслушвателна техника и таен видеозапис в апартамента може да бъде направен само от компетентни специалисти на разузнавателните служби. На второ място, записът на компромата е направен още през 2017 г., а се появява чак през 2019 г., или точно преди началото на изборите за Европарламент, което не може да бъде случайно. Това предполага съществуването на законспирирана "дълга ръка", която е замислила тази стратегическа операция с далечен прицел. На трето място, операцията е била перфектно планирана, подготвена е с висок професионализъм и много добре изпълнена. Такова изпълнение е характерно за професионалисти от специалните служби, които добре владеят оперативната дейност, разполагат с необходимата техника и умеят да вкарат набелязаните жертви в капан. Освен това, за провеждането на подобна операция е необходим и солиден финансов ресурс.
Коя държава би могла да стои зад това?
Нито една от европейските специални служби не би се ангажирала с подобно оперативно мероприятие. Американците пък са прекалено заети да се занимават със Северна Корея, Иран и Китай. Нещо повече, знае се, че Тръмп симпатизира на Щрахе и FPÖ. Москва също няма интерес да вреди на Щрахе. Известно е, че Щрахе и Гуденус не от вчера лобират за Русия. Тоест, от гледна точка на Москва "те може би са идиоти, но полезни идиоти". Китай или специалните служби на арабския свят вероятно въобще не ги интересува вътрешната политика на Австрия.
Остава само една държава, която разполага с нужния кадрови и технически потенциал, а така също има и безспорни мотиви да осъществи подобна операция. И тази държава е Израел. В Израел и еврейските общности в Европа от ден на ден нараства страхът от засилващия се антисемитизъм, оцветен с кафявия цвят на националсоциализма. Ако такива партии, като FPÖ, получат в Европарламента институционално представителство и висок глас, който да се чува, то тази опасност, e сигурно, че ще продължи да расте и за в бъдеще. Израел има интерес да подържа приятелски отношения с ЕС. Но такава линия досега не беше подкрепена еднозначно от членовете на Съюза. Евентуалният триумф на политически партии, близки до идеологията на FPÖ, може да накара ЕС, като цяло да заеме много по-критична позиция в отношенията си с Израел. Това е видно и от нарастващата вероятност от военен конфликт между Израел и Иран.
Очевидно е, че днес на иранската държава симпатизират най-вече Европейският съюз и Русия. Противопоставянето на САЩ срещу Иран, неизбежно ще повлияе и на отношенията на тези две държави с Израел.
Какви обаче са аргументите, че Израел е поръчител на компромата?
Видеоматериалът е директно насочен удар по FPÖ и двамата й най-големи партийни лидери. Тези лидери са олицетворение на курса, който обвързва зародилия се антисемитизъм с оправдаване на националсоциалистическите престъпления. Еврейската общност на Австрия и правителството на Израел отказват каквито и да било контакти с FPÖ, което е напълно разбираемо. Защото основното "гориво" на партията са антисемитските прояви и явните симпатии към Хитлер. Така че причина за публикацията на компромата може да бъде и намерението да се повлияе върху изборния процес за Европарламента и стремежа да се предотврати възможността за обединение на десните партии при евентуално тяхно участие в него.
Известно е, че Щрахе беше посредник между немските десни AFD, холандската PVV на Герт Вилдерс, шведските демократи, популистката италианска "Лига", унгарската Fidesz, френския "Национален фронт" и испанската Santiago Abascals Vox. В този смисъл, напълно е възможно Израел чрез компромата да направи опит с един мощен удар да дискредитира пронацистките и популистки партии в ЕС като цяло.
Ден след публикацията на статията на Адам, т.е. на 21 май, по немския канал n-tv последва коментар от бившия началник на БНД, Август Ханнинг, който призна, че "това е сериозна намеса в австрийската политика и тайният видеозапис на австрийски политици от FPÖ в Ибиса е незаконен". Ханнинг потвърди и факта, че това е работа на специалните служби, без да конкретизира на кои по-точно.
Тезите на Адам в интервюто бяха оспорени от експерта Райнхард Вернер в сайта epochtimes.de, където той заяви: "Подозренията на Адам по отношение на Мосад могат да бъдат причислени към тактиката "крадецът вика дръжте крадеца", още повече, че той изключва като възможност европейско авторство, след като е категоричен, че "никоя европейска служба не би могла да направи нещо подобно". Но ролята на БНД в тайни подслушвания, която през 2013 г. разкриха Едуард Сноудън и множеството скандали с нарушенията им в областта на защитата на Конституцията, навеждат на мисълта, че е напълно възможно някоя от европейските специални служби да е направила записите. Освен това, водещата роля на двете големи немски медии в раздухването на компромата, говори най-вече за това, че не е необходимо да се ходи далече в намирането на виновниците за скандала".
Съмнение към тезата на Адам изразява и немският Spiegel, който казва: "В социалните мрежи Мосад е синоним на "световния еврейски заговор", а вземайки предвид именно това обстоятелство статията на бившия зам.-директор на БНД се харесва и споделя от феновете на FPÖ".
В същото време Мосад упорито не желае да коментира версията на Адам. Но, за сметка на това, в ход бяха пуснати равините. Председателят на Съвета на равините в Европа, главният равин на Москва Пинхас Голдшмидт, каза, че опитите да бъде обвинен Израел в подривни действия по отношение на европейските десни партии напомня за класическия антисемитизъм.
Въпреки това, подозренията към Мосад не могат да бъдат игнорирани. Между другото, немското издание Bild на 22 май 2019 г. публикува съобщение за пряко участие в провокация на виенския адвокат от ирански произход Рамин Мирфахрай заедно с известен под псевдоним собственик на детективско бюро в Мюнхен срещу лидери от FPÖ. А именно Мирфахрай запознава мнимата племенница на руския олигарх Макаров с бъдещия шеф на парламентарната фракция на FPÖ Йохан Гуденус. Участието на Мирфахрай в тази история накланя везните в полза на версията за причастността на Мосад към операцията в Ибиса. Точно такива персонажи, като адвоката, обичат да използват израелците в своите тайни операции.
След предварителното медийно "загряване", австрийския Kronen Zeitung излезе с продължението на историята, което описахме по-горе. Така, че засега версията за "работа на специалните служби" остава в сила. Под подозрение попадат еднакво и Мосад, и БНД. Наетата за създаване на компромата престъпна група е възможно да е действала "на тъмно" или пък чрез агент организатор в състава си. За ролята на агенти са много подходящи и адвокатът, и детективът. По принцип групата е работела за пари, но сега се прокарва версията за наличието на идейна съставка у аферистите. Впрочем, може също така да се разглежда и версията за непричастност на специалните служби към операцията. Но ако това е така, излиза, че видеозаписът е бил организиран от борещия се за запазване на позициите си европейски и западен истаблишмънт или от тези, които в днешното глобално противоборство е прието да наричат "финансова олигархия".
Виенската прокуратура продължава разследването на случилото се в Ибиса. Напълно възможно е, накрая да не се стигне до никакъв резултат, а на обществото да бъде представена някаква лъжлива версия от сорта на "действия на група идеалисти, загрижени от възраждането на нацизма на европейския континент". Но не може да не признаем, че ударът върху европейската десница беше изпълнен блестящо, точно и навреме.
