Ако бяхте попитали биолог преди няколко години колко растителни вида са измрели в днешни времена, вероятно щяха да ви кажат по-малко от 150. Новопроведено изследване, обаче, сочи поне 4 пъти по-голям брой.
От 1753, когато Карл Линей, бащата на съвременната таксономия, представил класификацията на растителните видове, досега за изчезнали приблизително 571 вида.
Нещо повече, авторите на изследването твърдят, че от 1900 средно на година изчезват по 3 растителни вида. Това темпо е с около 500 пъти по-бързо от естественото и два пъти по-бързо от изчезването на земноводни, бозайници и птици взети заедно.
Учените са шокирани от липсата на информираност и интерес относно изчезващите растения.
Оказало се, че информацията за по-малко от половината от обявените за изчезнали растения е вярна.
Червеният списък е неактуален. От 122 изчезнали растителни вида, фигуриращи в момента в списъка, цели 50 били открити отново или се нуждали от прекласификация.
Но-лошото било, че в списъка липсвали 491 изчезнали растения.
Резултатите са базирани на непубликувани данни за изчезналите растения от Kew Gardens във Великобритания.
Според тях за изчезнали се смятат едва 0.2% от познатите растителни вида, в сравнение с 5% от птиците и бозайниците. Това, обаче, не е цялата картина. За разлика от животните, времето за изчезване при растенията е значително по-дълго.
Това съответства на 89-те процента преоткрити видове с висок риск от изчезване, като от част от тях съществуват едва по няколко екземпляра.
Следователно темпото на изчезване, макар и завишено, е много вероятно да бъде подценено.
Моделът на изчезване на растения прилича поразително на този на жинотните, макар да не е базиран на еволюционни особености.
Оказва се, че изчезване на растения се наблюдава най-вече на места известни с биологичното си разнообразие, като тропиците или средиземноморието, включително Австралия, Индия и Хаваите. От всички изчезнали видове по света, половината някога обитавали острови, а 18% процъфтявали в Пасифика.
Това вероятно се дължи на високото съотношение от уникални (ендемични )видове в островните биотопи и тяхната уязвимост на биологична инвазия.
Моделите обаче може да се дължат и на човешки пристрастия. В крайна сметка учените признават, че колективните ни познания са базирани почти изцяло на растения, които в исторически план са били полезни за хората.
Това става особено очевидно, когато разгледаме темпото на преоткриване. През последните 3 десетилетия, приблизително 300 000 растителни вида са били добавени към данните на Kew Gardens, а всяка година откриваме по 16 растения, които някога сме смятали за изчезнали.
И все пак повторното откриване на растителни видове едва ли ще намали плашещите темпове, цитирани от Kew. Голяма част от 571-те растения са изчезнали от дълго време и повторната им поява из островите е много по-малко вероятна в сравнение с континентите.
Тъй като милиони други видове, включително ние хората, зависим за оцеляването си от растенията, учените смятат че е крайно време да се запитаме не какво може биологичното разнообразие да направи за нас, а какво можем ние да направим за биологичното разнообразие.
Източник: sciencealert.com
