Неотдавна открит роднина на корабния червей копае в твърди скали, като дъвче дупки и изхвърля отломките като пясък. Но за учените е загадка защо мекотелото е еволюирало с такова умение и с какво в крайна сметка се храни.

Lithoredo abatanica се присъединява към кратък списък от сладководни животни, които могат буквално да продупчат ландшафта и да създадат местообитания за други видове, като същевременно потенциално повлияват на речната екосистема.

Малкото, подобно на червей създание е забелязано за пръв път през 2006 г. по време на експедиция от Националния природонаучен музей. Изследователите наскоро обаче до изучават по-отблизо по време на експедиция за биологичното разнообразие до Филипините.

"То е толкова необичайно, че трябваше да създадем нов род", казва Дан Дистел, директор на Центъра за океанския геном в Northeastern University в САЩ.

"Този вид се среща само в участък от тази река във Филипините, на протежение около три до пет километра."

Редица екземпляри били събрани от няколко места по река Абатан в източната част на Бохол чрез внимателно използване на чук и длето, преди да бъдат наблюдавани в резервоар и след това запазени.

Въпреки името си, корабните червеи всъщност не са червеи, а по-скоро вид двучерупчести (миди). Но удължените им тела не влизат в тяхната малка черупка, която вместо това се е превърнала в смилащ инструмент за дъвчене на парчета дърво, с което се хранят. От древни времена тази способност да се хранят с дървесина е направила корабните червеи бич на морските пътешественици. Нашествията на мекотели бързо унищожавали всичко, от корабните корпуси до пилоните на кейовете и пристанищата.

Някои видовете корабни червеи могат да достигнат впечатляващи размери. Kuphus polythalamia е най-дългото двучерупчесто на планетата, с дължина 1,5 метра. То обитава в мангрова кал, където бактериите в хрилете му превръщат сероводорода в подходящи хранителни вещества.

Новият вид скалоразбивач е много по-малък, бледото му бяло тяло е едва 10 см от върха до опашката. Подобно на корабните видове, L. abatanica също притежава черупка, която се е трансформирала през еоните в свредло за изстъргване на твърди материали.

При повечето корабни червеи микробите превръщат мокрите трески в червата им в питателна супа. Изследователите не открили намек, че фините частици от седиментния камък в храносмилателните пътища на новия вид служат за храна. Финият пясък, който странното животно изхвърля изглежда същият като скалата, която то стрива. Рентгеновият анализ на околните скали и отпадъците от животните дори показал, че те са химически еднакви.

Засега учените имат само предположения, но е възможно малките скалисти мекотели да събират храната си по подобен начин като своите гигантски братовчеди, с известна помощ от уникални бактерии, живеещи в доста големите им хриле. 

Ясно е, че все още има много мистерии, които все още не са решени, когато става въпрос за навиците на тази нова група терепиниди, но може да си струва усилията, пише ScienceAlert..

На първо място, изучаването на техните екологични навици може да ни каже много за това как други организми в тяхната среда разчитат на това, че скалите се превръщат в швейцарско сирене за настаняване.

Тъй като скалните дупки могат да се запазят милиони години, можем да научим нещо от тези съвременни каменотрошачи, за да разберем по-добре древните видове.

Бактериите в хрилете им могат също да ни осигурят нов източник на фармацевтични продукти, потенциално цели нови класове антибиотици, които да помогнат в борбата с нарастващата заплаха от резистентни към лекарства бактерии.

Изследователите планират да анализират на генома им, за да получат по-добра представа за родословието на тези новооткрити същества и да решат мистерията с какво се хранят и защо са се развили така, че да раздробяват камъка.

Това изследване е публикувано в Proceedings of the Royal Society B.