На всички ни се е налагало да вземаме трудни решения в живота си. В тези моменти започваме да се съмняваме в себе си, да ставаме нервни, защото не знаем на кой вариант да заложим. Нерешителността, когато сме изправени пред избор, е нещо нормално. Но когато започне да влияе на живота ни, се превръща в проблем. Ако нерешителността се намеси във взаимоотношенията ви с хората и е предизвикана от стрес, тревожност или депресия, може би страдате от абуломания.

Важно е да се подчертае, че абуломанията е психично заболяване, а не въпрос на самочувствие или несигурност. Тя ви пречи да живеете живота си, правейки невъзможно вземането на решения. Патологичната нерешителност започва да влияе на взаимоотношенията ви с хората.

Какво отключва абуломанията?

Изследванията не водят до  категоричен отговор. Ето защо пациентите трябва да бъдат внимателно изследвани, за да бъде открита причината за състоянието им.

Една от възможните причини за абуломанията може би се крие в префронталния кортекс. Тази част от мозъка е отговорна за вземането на решения и може да е пряко свързана със състоянието.

Абуломанията води до състояния на парализираща нерешителност.

Учени обаче вярват, че абуломанията може да има нещо общо с възпитанието. Ако родителите са се държали твърде покровителствено може да се създали токсична атмосфера и това да е довело до поява на състоянието. Децата с подобни родители развиват нездравословна зависимост от другите, като очакват те да вземат решенията вместо тях. Нещо повече, ако някой е жертва на унижение или изоставяне в детството си, вероятността от абуломания се увеличава, тъй като срамът, несигурността, липсата на самоувереност отключват състоянието.

Точната причина, обаче, все още не е известна.

Живот с абуломания

Емоционалната зависимост и абуломанията не са едно и също. Ето защо консултацията със специалист е жизненоважна, за да определи какво всъщност се случва.

Характерно за хората с абуломания е да избягват да остават сами, всеки път когато се изправят пред дилема. Това обаче не се дължи на страха от изоставяне. Произтича от нуждата да има някой, който да вземе решението вместо тях и да поеме отговорност. Тук страхът от самотата не е коренът на проблема, а само симптом на по-сериозно състояние.

Важно е да се спомене, че зависимостта от други хора, прави засегнатите от абуломания по-лесно податливи на манипулации и лъжи. Другите могат да ги използват, а партньорите да ги изоставят заради неспособността им да правят избори и да изразяват несъгласие. Да изоставиш човек с абуломания, обаче, може да го накара да се почувства безсилен.

Тревожността и депресията често вървят ръка за ръка с абуломанията. Всъщност това са основните причини пациентите да търсят помощ. Консултацията със специалист е задължителна, защото човек може да си мисли, че степента му на нерешителност е нормална, а проблемът да се окаже по-сериозен.

Хората, страдащи от абуломания са нeспособни да вземат решения. Нерешителността им стига до етап, при който да се откажеш да живееш е по-добър вариант от това да избереш как да живееш.

Хората с абуломания биват възприемани като бреме, защото на другите им се налага непрекъснато да ги побутват. Всъщност засегнатите носят далеч по-голям товар върху плещите си. Останалите трябва да им помогнат да си извоюват автономията и независимостта, от които отчайващо се нуждаят.

Източник: exploringyourmind.com